Светият синод е взел решение да повиши в ранг епископ архирейския наместник архимандрит Яков, това е станало на заседание в София, на което са присъствали синодалните архиереи: Сливенски Йоаникий, на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум, Старозагорски Киприан.

Епископската хиротония да се извърши на 20 декември 2016 г., вторник, Игнажден, в катедралния храм на гр. Пазарджик „Успение на Св. Богородица”. След хиротонията епископ Яков да продължи своето служение като втори викарий на Пловдивския митрополит.

Богослужение в БПЦ могат да извършват само лица от мъжки пол, специално подготвени, избрани и ръкоположени в съответната степен. Православната църква признава три степени на свещенослужение:

  1. епископска
  2. презвитерска
  3. дяконска.

Дванадесетте апостоли са първите епископи, избрани и изпратени лично от Христос да проповядват и да кръщават. Епископът е най-висшата степен в църковната йерархия. Той има канонично право да извършва самостоятелно всички тайнства и треби. За епископи се избират само монаси. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Епископите в БПЦ са:

  • митрополити (владици) – архиереи, които обладават върховната власт в управлението на определена епархия. Съветът от всички 15 митрополити на БПЦ се нарича Свети синод – върховното управление на БПЦ. Четирима митрополити, избрани за срок от четири години, образуват постоянно присъствие или т. нар. „намален състав“ на Светия синод. Председател на Светия синод е Патриархът, а в негово отсъствие или при вдовство на Патриаршеския престол – наместник на патриарха, който обикновено е старшият митрополит;
  • епископи без епархия – заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите. Те носят име на древноцърковни епархии, които днес не съществуват. Такъв е от утре и Яков Константийски.