Исус е роден поне пет години по-рано, а християнският календар е създаден на базата на тази грешка. Това твърди предишният папа Бенедикт ХVI в книгата си „Исус от Назарет: Разкази от детството”.

Папа Бенедикт XVI издаде книгата си за детството на Исус Христос, преди Рождество Христово през 2012 г., пише руският в. „Комсомолская правда“. Договорът за книгата е бил подписан между Издателската къща на Ватикана и италианското издателство „Рицоли“. Книгата излезе на два езика – италиански и немски.

Папата е известен богослов и професор, който освен тази е написал две книги за Христос – „Исус от Назарет. От кръщаването в Йордан до Прераждането“ и „Исус от Назарет. От входа в Ерусалим до Възкръсването“. В съобщение на Ватикана за медиите се казва, че целта на книгата е „да доближи читателите към личността и посланията на Исус“. Във Ватикана подчертават, че „от богословска и научна гледна точка работата на Светия отец ще има голямо значение“. Засега няма коментари откъде папата е почерпил толкова много сведения за детството на Исус, че да напише книга за този период от живота му. Известно, че сведенията за детските години на Исус Христо са твърде оскъдни.

Много историци също вярват, че Исус Христос е роден между 7 и 2 г. преди Новата ера. Библията не посочва точната дата, а създателят на модерния календар, монахът Дионисий, я е изчислил въз основа на факта, че Христос е кръстен по времето на император Тиберий (42 г. пр. н.е. – 37 от н. е.).Папата пише още, че противно на схващанията в световноизвестната „сцена” с раждането на Исус няма животни.

Целият християнски календар се основава на неправилно изчисление, а грешката при изчисляването на годината на раждането на Исус е била допусната от монаха Дионисий Ексигус, живял през шести век и известен като Дионисий Малкия.

Твърдението на папата, че християнският календар се основава на допусната грешка при изчислението на годината на раждането на Христос не е новост, припомня британският вестник. Много историци вярват, че Христос е бил роден някъде между 7 и 2 година преди настъпването на Новата ера или преди Христа, както е прието да се казва.

Дионисий Малкият е от Източна Европа и е смятан за изобретател на модерния календар и на понятието за Новата ера. Той е съставил новата календарна система, отчасти за да я дистанцира от календара, използван по онова време, основаващ се на годините от властването на римския император Диоклециан. Императорът преследвал християните, така че те имали основателна причина да го заличат от календарната система в полза на нова такава, вдъхновена от раждането на Христос.

Постепенно календарът на Дионисий Малкия бил приет широко в Европа и ерата, основана на неговите пресмятания, днес е основно летоброене в нашия свят. Но как точно той е изчислил годината на раждането на Христос не е ясно. Библията не уточнява годината на раждането на Божия син, така че се предполага, че Дионисий Малкия е базирал изчисленията си за годината върху бегли споменавания за възрастта на Исус в началото на неговата мисия и на твърдението, че той е бил кръстен по времето на властването на император Тиберий.

Фактът, че сега папата подкрепя съмненията относно годината на раждането на Исус, е доста впечатляващ, посочва в. „Дейли телеграф“. В книгата си папата поставя под съмнение още един момент, свързан с Рождество Христово. Противно на традиционните възстановки на рождествената сцена, в нея в действителност не са присъствали нито магарета, нито волове, нито каквито и да са други животни.

Една подробност, описана в Библията – Витлеемската звезда.

Матей съобщава, че Иисус Христос е роден в дните на юдейския цар Ирод Велики. В този разказ има една интересна астрономическа подробност, която векове наред занимавала учените и която днес изглежда получава задоволително научно обяснение. Звезда на Изток с яркия си блясък ознаменувала Христовото раждане и посочила пътя на тримата мъдреци от Изток до Витлеемските ясли. Подтикнати от звездата на новородения Спасител на света те дошли да Му се поклонят (Мат. 2:2).

Новите астрономически изследвания относно появяването и характера на Витлеемската звезда водят началото си от световноизвестния математик и астроном Йоханес Кеплер. Малко преди рождественския празник, на 17.ХІІ.1603 г., този астроном седял в обсерваторията си в град Прага и със своя телескоп наблюдавал приближаването една към друга на две планети.

Пред неговите очи се разкрило величествено явление, което астрономите наричат „конюнкция“, или сближаване на две небесни тела. Понякога две планети дотолкова се приближават една до друга, че изглеждат като една голяма и блестяща звезда. През тази нощ Юпитер и Сатурн образували конюнкция в съзвездието Риби. При изследването на това явление Кеплер си спомнил за труда на знаменития еврейски учен Абарбанел (†1508) „Извори на спасението“. В него този учен съобщавал, че според юдейските астролози конюнкцията на Юпитер и Сатурн била предзнаменование на велики исторически събития; според тях очакваният Месия щял да се яви на света именно при такава конюнкция на Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби.

Кеплер се заел с внимателни и точни астрономически изчисления, в резултат на които установил, че през 747 г. от основаването на Рим, или през 7 г. преди началото на установеното от Дионисий Малки християнско летоброене, се осъществила най-малко три пъти конюнкцията на Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби и че планетата Марс се срещнала и се присъединила към тях през пролетта на 748 г. от основаването на Рим (в 6 г. преди началото на християнската ера).
Един български астролог – Димитър Колев пък изчислил, че Исус Христос е роден на 21 Август 7 г. пр.н.е. 11:40 часа GMT, в събота…

Според еврейските династични брачни норми три месеца след церемонията по годежа през м. септември започвал т.нар. Първи брак. Физическите контакти били позволени единствено през първата половина на декември, за да се осигури раждане на наследника през септември – месеца на изкуплението. Ако жената не заченела,контактите се прекратявали до следващия декември. Когато пробната съпруга забременеела се провеждал т.нар. Втори брак през март, който е официалния и легализирал годежа.

При Йосиф и Мария били нарушени тези правила. Мария родила Иисус по време на Пъвия брак, когато жената се е водела по еврейски обичай almah /или млада жена, неправилно преведено като девица/. Оттам идвала и тезата на официалното християнство за непорочното зачатие и девата. За да получат благословия, Йосиф и Мария посетили  Симеон, който да признае детето според закона /Лука 2:25-35/. По еврейските закони Иисус не бил признат за легален династичен наследник, а бил признат брат му Яков, роден след него.
По този въпрос също има спорове. И Папата отхвърля и аргументите на някои учени, които твърдят, че Иисус е бил роден в Назарет вместо във Витлеем. Всяка година християни от цял свят се тълпят да отпразнуват  раждането на Исус във Витлеем на Западния бряг, но археолози  смятат, че не това е рожденото му място.

Предполага се, че Исус се е родил по-скоро във Витлеем в Галилея – селище в хълмиста местност в Северен Израел, съобщава британският вестник Time. Авирам Ошри, израелски археолог, казва пред вестника, че истинското родно място на Спасителя се бърка от хиляди. „Витлеем в Галилея е бил населен от евреи по времето на Исус. В същото  време няма доказателства, че другият Витлеем (в Юдея) е бил  населено място през 1 век.“

Ошри е открил някои свидетелства, че еврейски ритуали на  помазване е имало във Витлеем в Галилея около времето на  раждането на Исус, уточнява БТА. Селото освен това е на по-малко от 10 км от  Назарет, където Исус е живял като дете. Най-вероятно всички археологически доказателства, че Исус е  роден в селището са били унищожени от съвременното строителство, допълва израелският археолог.