Фазанарията край Пазарджик била замислена като база за чуждестранни ловци

Фазанарията край Пазарджик била замислена като база, в която да отсядат местни величия и чуждестранни туристи с интереси в лова. Днес известната като „резиденцията на Тодор Живков“ сграда е наета от частна фирма и работи като хотел. Иначе е собственост на Ловно-рибарското дружество, след много дълга съдбна сага.

Тя в миналото е била държавна, а в нея действително е идвал и бившият първи. Ето какво разказва бащата на Жени Живкова, който като първи съпруг на Людмила Живкова бил неотлъчно до баща ѝ. Спомените на инж. Любомир Стойчев бяха публикувани преди години от столичен ежедневник.

„През 1962 г. беше организирано посещение в една новооткрита модерна фазанария в Пазарджишко. Задачата беше тя да бъде показана на rрупа членове на Политбюро и да се вземе решение за мултиплициране на този опит. Предвиждаше се развъждане за износ на расови фазани, nроизводство на висококачествени месни продукти и развитие на международен ловен туризъм.

Пътувахме с леки коли и джипове по черен nът през пресечена местност. На едно място nътят се пресичаше от някаква пълноводна вада. Реши се да се премине само с джиповете. За пpобa минаха два джипа със сътрудници. Затъваха до някъде, но минаха безnрепятствено. Тогава се реши да мине джипът с Тодор Живков. За всеки случай, за да е по-лек, в неrо останаха само той и шофьорът. Джипът навлезе във водата и точно в най-дълбоката част забуксува, заседна и водата започна да навлиза през вратите. Угасна и моторът.

Явно преминалите преди това автомобили бяxa разбъркали тинята на дъното и водата беше станала още по-дълбока. Настана паника. Във водата наскачака хора от охраната, водата беше над пoясa им и затъваха още. Искаха да изнесат на ръце до брега Тодор Живков. Той отказа и с типичния си хумор рече: спокойно, знам да плувам (което подлежеше на сьмнение), щом вие не се удавихте и аз няма да се удавя. Опитайте да изтеглите колата. Междувременно джипът продължаваше да се пълни с вода: шофьорът и Тодор Живков вече бяха до колене във вода.

От задните коли хвърлиха въже на сътрудниците, които стояха във водата, и те го закачиха за задния теглич на джипа. Успяха да изтеглят потьващия джип назад. Всички се върнахме в сградата на ловното стопанство. Тодор Живков и друrите мокри до кости сътрудници се преоблякоха и подсушиха и когато всички мислехме, че одисеята е приключила и ще се връщаме в София, Живков ненадейно каза: задачата трябва да се изпълни, тьрсете друг път, не сме по-плашливи от фазаните.“

Първото голямо производствено фазаново стопанство у нас се строи край Ямбол в периода 1930-1935 година с доброволния труд на ловците от Ямболското дружество. Открива се през 1935 година и функционира и до днес, като една от водещите фазанарии у нас за производство на колхидски фазан.  Това стопанство е показателно, защото неговото строителство започва и се извършва, когато страната ни и Европа са в незапомнена икономическа криза.

То показва, че ловностопанската дейност и при такива обстоятелства може да бъде приоритет и да бъде успешно водена от ловците. Фазанарията край Ямбол поставя още един важен за страната ни въпрос – запазване на колхидския фазан и необходимостта от райониране на страната и определяне на районите за разселване на чуждоземните фазани и обособяване на зона само за нашия местен колхидски фазан. Този въпрос е дискутиран особено активно още в средата на 30-те години.

След 1960 година изкуственото развъждане на дивеч и изграждането на мощна производствена база за това става държавен приоритет. Започва строителството на фазанови производствени стопанства, както от държавата, така и от ловната организация. Построяват се нови и се усъвършенстват старите като в Северна България работят фазановите стопанства край Русе, Плевен, Павликени, Ген.Тошево, Враца, Сеслав, Хотанца, а в Южна България – край Ямбол, Пловдив, Пазарджик, Елхово, Виница-Градина, Елин Пелин, Стара Загора.

Ежегодно в природата се разселват над 500 000 фазанчета. Построяват се и две кекличеви производствени стопанства край Хасково и Сливен. В природата ежегодно се разселват над 50 000 кекличета. Развива се и мрежа от патичарски стопанства за полудива зеленоглава патица, като по-големите са край Костенец, Сеслав, Трънково, Твърдица.

Ежегодно във водоемите на страната се разселват над 100 000 патета. Несъмнено, всичко това доведе до значително увеличаване на запасите на дребния дивеч и на отстрела му, което създаде и ново отношение на обществото ни към ловностопанската дейност и към работата на ловците и ловностопанските деятели.