КОСТАДИН ПАМПОВ

Размисли върху три артефакта

Сред руините на средновековна крепост, намираща се в северна Тракия, върху един от Овчите хълмове, били намерени четири керамични плочки ! Върху една от тях съвсем ясно се виждал знакът ипсилон Y !

Тези културно-исторически факти, предизвикаха познавателния ми интерес още преди няколко години… Съдържат се в студия, обобщаваща резултатите от проведените разкопки на територията на въпросната крепост. Авторът на студията прилага и снимка на намерените керамични плочки… Според него българи са дошли в крепостта в началото на 70-те години на X-ти век… За това свидетелствали и вече споменатите плочки…

05%d0%ba%d0%be%d1%86%d0%b5

Според мен първото му твърдение е вярно, докато второто определено не е… Ето и моите доводи…

Ипсилонът Y е прабългарски езически знак. В този смисъл не е възможно този знак да е присъствал в културата на българите до началото на 70-те години на X век… Тоест повече от сто години след въвеждането на християнството сред тях… Мисля, че трябва да се има предвид и това, че след 971 година, северна Тракия, включително и региона на Овчите хълмове, където се е намирала крепостта, минава в пределите на Византия.

Като се ръководя от тези мои съображения, съвсем определено смятам, че знакът ипсилон Y се е появил в крепостта на Овчите хълмове след 836-та и преди 864-та година. Историческите факти са в подкрепа на тази позиция: 836-та е годината, в която хан Маламир и кавхан Исбул присъединяват територията на северна Тракия към българските земи. А 864-та е годината, в която княз Борис I въвежда християнтството в средновековна България…

В интерес на истината, тези мои твърдения не се приемат еднозначно. Някои се съгласяват с тях, други не. Най-често вторите ми възразяват с довода, че знакът ипсилон след 864-та година, т. е. след въвеждането на християнството по българските земи, вероятно е придобил и християнски смисъл…

Точно на тези възражения, би могло да се отговори по следния начин: Възможно е знакът ипсилон да е придобил и християнски смисъл, но в определен контекст. В това отношение особено показателен е двуезичен надгробен надпис от края на IX-ти - нач. на X-ти век, намерен в Плиска. Всеки ще види, че върху надписа е гравиран кръст, образуван от четири ипсилона…

05%d0%ba%d0%be%d1%86%d0%b511

Разбира се, този пример не е единствен. Върху амулет от края на IX-ти – нач. на  X-ти век, намерен в Преслав, се вижда, че върху лицевата страна на амулета е изобразен прабългарският езически знак ипсилон с две хасти IYI, а върху другата страна, изображението е на двоен кръст, образуван от шест ипсилона…

05%d0%ba%d0%be%d1%86%d0%b52

Всеки един от културно-историческите образци, които коментирам тук, е свързан с конкретно историческо време… И разбира се, носи духа на това време…

Знакът ипсилон Y върху керамичната плочка от крепостта в северна Тракия, категорично е в своята езическа древнобългарска форма… Това именно ми дава основание, да твърдя, че този знак е от времето след 836-та година и преди 864-та година…

При двуезичния надгробен надпис от Плиска, както и при амулета от Преслав, нещата са съвсем други… Те определено са опити да се „съчетаят” древнобългарското и християнското начало…

Ипсилоните са подредени така, че и в двата случая се образуват кръстове… Датират от края на IX-ти – нач. на X-ти век… И това не е случайно… Сигурно все още не е бил забравен бунтът на 52-та боляри от 864-та година… Както и опитът на княз Владимир Расате, да върне българите от християнство към езичество в периода от 889-та до 893-та година…

Ето защо точно тогава, в края на IX-ти и началото на X-ти век, е било повече от необходимо „съчетаването” на двете начала! Държавният интегритет е налагал този подход… Струва ми се, че в това е не съвсем скрития смисъл на кръстовете, образувани от ипсилони ?