Кръстът, който свещениците мятат в реката на Богоявление е винаги дървен. Най-често той се прави от орехово или липово дърво, защото са податливи на дърворезба. Ако кръстът е метален може да нарани някого от мъжете, които искат да го хванат, а ако се изгуби ще остане завинаги във водоема. Предполага се, че дървеният кръст, дори и да се оплете в коренища на дъното, все някога ще изплува. Историята помни случаи, когато кръстът е търсен в продължение на часове, независимо от студа. Църковното правило гласи, че той трябва да бъде намерен и върнат в храма. Този, който пръв се добере до кръста има право да го преотстъпи на друг човек, ако той го откупи от църквата.

Народът вярва, че ако кръстът престои в дом, където има болни или царят нещастия, всичко се оправя като с магическа пръчка.

Кръстът, който бе хвърлен днес в Марица от епископ Яков е „Кръст ботони“.

img_7199
Кръст с листа от детелина в хералдиката се нарича „кръст ботони„. Листата на детелината са символ на Светата Троица, и кръстът носи същата идея. Използват го и като образ на възкресението на Христос.

В историята са познати над 30 вида кръстове. Основните от тях носят религиозни послания, но истината е, че кръстният знак е бил почитан още от езически времена. Древните египтяни му се кланяли и техния свещен предмет анх има формата на кръст. Ето как изглежда той.

06anh

Анх е най-значимият символ за древните египтяни, известен също и като crux ansata, или ansate, т.е. „кръст с ръкохватка“.

В този кръст се обединяват два символа — кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността; заедно те символизират безсмъртието. Този кръст също така символизира и единението на женското божество — Изида и мъжкото божество — Озирис, т.е. съюза на земното и небесното.

В йероглифното писмо с този знак се бележи „живот“. Египтяните рисували анх върху амулетите си, за да удължат земния си живот; с този амулет били погребвани, за да са сигурни, че ги чака живот и в отвъдния свят.

Вярата в силата на този символ се градяла върху представата, че именно така изглежда ключът, с който се отваря вратата на смъртта.

Надявайки се, че самото присъствие на символа предпазва от наводнения и колебания на нивото на водата, рисували символа върху стените на каналите. В по-ново време го използвали врачки и магьосници в магьосническите си ритуали и гадания.

Тази форма, толкова сходна с човешка фигура с разтворени ръце, е символизирала Бога в Гърция и Китай много преди появата на християнството. Кръст, изправен от сърцето, при египтяните символизирал доброта.

06%d1%82%d0%b0%d1%83

Тау кръстът, наречен е на буквата „тау“ от гръцката азбука, понеже има същата форма. Гръцката „тау“ произлиза от финикийската буква „тау“, която имала Х-образна форма и означавала „белег, знак“. Древните египтяни използвали знака Т, за да обозначат плодородието, но и живота. Обединен с кръг — символ на вечността, той става „анх“ — символ на вечен живот. В библейско време, понеже този символ бил последната буква от еврейското писмо, Т станал знак за края на света, служил също и за знак на Каин; станал знак на спасението на израилтяните, поставен на вратите им, за да бъдат защитени домовете им, когато Ангелът на Смъртта минел по Египет, за да унищожи „всички първородни в тази страна“ — това го превърнало в общ защитен знак. Алтернативни названия на този кръст са „египетски кръст“, а в християнските църкви — кръст на Свети Антоний. Заради приликата му с бесилката, каквато тя била в древността, го наричат и „кръст бесило“. Някои смятат, че Христос е разпнат на кръст именно с такава форма

Друг вид кръст е Кръстът на Голгота, по негово подобие е направен кръстът, който се издига на Острова в Пазарджик. Латински кръст, известен още като кръст на „въздигане“ или „снижение“. На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели — Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие.

06%d0%b3%d0%be%d0%bb%d0%b3%d0%be%d1%82%d0%b0Подобен е и кръстът, който може да се види на Кръстова гора.

 

 

П06%d0%bf%d0%b0%d0%bf%d0%b0апският кръст се нарича още и „троен“ кръст, символизиращ небето, земята и църквата – трите области на неговата власт. Използва се в процесиите, в които участва папата.

 

06%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8

Руският кръст, наричан още „Източен“ или „Кръст на Свети Лазар“, е символ на православната църква в източното Средиземноморие, Източна Европа и Русия.

Най-горната от трите напречници се нарича titulus; там се е писало името, както и при патриархалния кръст. Най-долната напречница символизира поставката за краката. Тази напречница е наклонена, напомняйки за кръстната смърт на апостол Андрей Първозваний, разпространил християнската вяра в Русия, ръкоположил първия епископ в Цариград. Апостолът бил куц.

06%d0%bf%d0%b0%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%b0%d1%80%d1%85

Патриариаршеският кръст е символ на православната църква, но го наричат също и „католически кръст на кардинала“ или кръст с две напречници. Горната напречница представлява titulus, или още дъска за надписи, въведена по разпореждане на Понтий Пилат.

Под името „архиепископален кръст“ той се среща често в гербовете на архиепископите. Понякога погрешно го наричат „лорански“ кръст, макар че при лоранския кръст горната и долната напречници се разполагат на равно разстояние от краищата на вертикалата.

Още за кръстовете - ТУК