КОСТАДИН ПАМПОВ

По идея на Атанас Иванов

Познавам се с поет, с когото много пъти сме си говорили едни и същи истории. Една от тях е за малка статуетка, която той бил получил като подарък от друг поет. Познатият на мене разказваше за другия като за един от своите примери в поезията.

Предстояло му на моя познат да отиде да се учи в далечен град за учител. Вече утвърденият в града поет одобрил професионалния избор на много по-младия си събрат и му подарил въпросната статуетка. Тя била керамична и в нея младият тогава поет припознал тракийска богиня.

На другия ден, след като получил подаръка, той пътувал с влак за далечния град. Станала обаче някаква авария, влакът спрял внезапно и чантата на поета паднала от мястото, където били подредени багажите. С треперещи ръце той отворил чантата си и видял, че статуетката вече била само купчина от парчета. На поета обаче много му се искало да запази скъпия за него подарък. Опитвал много пъти с различни лепила  да възстанови  статуетката, но все безуспешно.

Животът на поета по-нататък не се подредил така, както го бил планирал. Не намерил сили в себе си да завърши учителския институт. Пътувал по море на товарен кораб, връщал се на сушата и работил различни професии.

Може би затова му е интересно да си говорим за поети с  подобна житейска и творческа съдба. Почти винаги обаче, нашите разговори завършват с реплики за статуетката.

За да го утеша, често му казвам популярните от времето на неговата младост думи, че животът е това, което се случва с нас, докато ние кроим планове за нещо друго. Той се съгласява с тези думи, но добавя, че съдбата на подарената му някога статуетка вероятно илюстрира неговия живот.

Веднъж му казах, че може би пък опитите да залепи парчетата от статуетката илюстрират неговите поетични усилия. Ето защо би могъл, когато е написал хубаво стихотворение, да приема, че статуетката е станала цяла.

След тези мои думи поетът ме погледна и ми се стори, че не беше тъжен, макар да говорехме за статуетката. Дори ми каза, че той също много пъти си мислел за поезията като събираща разпилени части от определени неща. За да станат отново  цели, т.е. истински. Беше ясно и за двама ни, че става дума за други неща и друго събиране.