178 години от рождението на Нешо Бончев, ще бъдат отбелязани днес в Градския парк на Панагюрище. Възпоменанието ще започне в 13.15 ч., съобщиха от общинска администрация в борческия град.

Нешо Бончев произхожда от семейство на занаятчии. На 4 години остава сирак. В Панагюрище Нешо учи при видните възрожденски педагози Сава Радулов, Атанас Чолаков и Юрдан Ненов. През 1855 г. става помощник-учител заедно с Марин Дринов. От 1855 до 1858 година Бончев учителства и през това време по поръка на съгражданина си Васил Чолаков събира народни умотворения, които изпраща в Москва.

По-голямата част биват предадени на Костадин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ 1861 г. Нешо Бончев публикува народни песни и в списание „Български книжици“ (1858), „Братски труд“ (1860) и „Знание“ (1875).

С помощта на панагюрската общност през есента на 1858 година Бончев заминава за Русия, където 3 години учи във философския клас на Киевска духовна семинария. След завършване на семинарията Нешо Бончев завършва Историко-Филологическия факултет на Императорски осковски университет.

Работи в руската столица като учител по класически езици в Първа московска гимназия и в Лазаревския институт до 1875 г. Междувременно става руски поданик през 1869 г. През 1869 – 1873 г. е в България, търси учителско място за себе си и Дринов, но не намира. Годините от 1870 до 1873 са време на голям творчески подем и той започва да готви статии за българския печат и превежда от руски език.

Събира народни песни и приказки и ги публикува във вестници и списания. През 1870 и 1872 година публикува своите преводи на „Разбойници“ на Шилер и „Тарас Булба“ на Гогол. През март 1874 година започва да превежда от старогръцки на руски историята на Херодот.

Нешо Бончев се явява пръв сериозен представител на зараждащата се българска литературна критика. След основаването на Българско книжовно дружество неговият председател Марин Дринов привлича Нешо Бончев за сътрудник на органа на дружеството „Периодическо списание“. Пише и за вестник „Македония“, вестник „Свобода“ и списание „Читалище“.

През есента на 1874 г. Нешо Бончев заболява от туберкулоза. Писателят заминава на лечение в Ялка, после в Одеса, но здравето му не се подобрява. Вестта за Априлското въстание през 1876 г. го заварва на легло, но заедно с Р.Жинзифов публикуват сведения от България в руски вестници. Той пише на Дринов: „Защо ме онайде сега болест – мислих си много пъти. Народът с радост взима оружието. Всеки припка да помага, а ние лежим.“ През лятото на 1877 г. Нешо Бончев се връща в Москва, здравето му се влошава и на 17 февруари 1878 г. умира.