Николита Вълева е родена в град Пазарджик, където завършва и средното си образование – в Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ с усилено изучаване на немски и английски език.

От миналата есен тя вече е студентка в Санкт Петербург, член е на „Българска Асоциация Витязи- хан Аспарух“, която се занимава с възпитание на младежи в патриотизъм. За първи път ви срещнахме с нея през лятото, когато тя бе ръководител на група млади хора, които участваха в лагер край Москва – ТУК. Ето какво разказва тя за живота си в града на белите нощи, в месеците, когато интензивно изучава руски език, за да може да започне образованието си.

Интервюто с нея е публикувано в сайта „Образование в Русия“. 

  • Разкажи ни накратко за себе си и какво те накара да продължиш образованието си в Русия ?
  • Аз съм студентка в Санкт-Петербург. Следвам международно право в Санктпетербургски държавен университет. В момента съм в подготвителен факултет в Руски държавен хидрометереологически универеситет в Петербург. Ако изпитите ми минат успешно, догодина постъпвам в университета, в който ме приеха, по специалност „Право“.

Член съм на „Българска Асоциация Витязи- хан Аспарух“, която се занимава с възпитание на младежи в патриотизъм и благодарение на която аз научих за програмата на обучение. Избрах Русия, защото смятам, че нивото на професионална подготовка там по нищо не отстъпва на това в западните университети. Реших да изучавам езика и да се запозная с тяхната култура от близо, защото Русия е културна империя, която може да обогати знанията ни повече от всяка друга държава. Имаме обща история, като народи сме близки едни на други и се чувствам добре там. Другата причина е, че желая да приложа на практика уменията, с които ще се сдобия там и да работя за отношенията между България и Русия.

  • Как разбра за програмата, благодарение на която сега учиш в Санкт-Петербург?
  • За програмата разбрах от представители на Руското посолство и на Руския културно- информационен център, в лицето на Роберт Шестаков, Константин Емелин и Рынза Кирилл. Двете институции работят тясно свързано с нашата асоциация и ни запознаха подробно с програмите, които Руската Федерация предоставя.

 15749779_1303466159712905_1062965695_n

Спомена ни, че преди да заминеш за Санкт-Петербург не веднъж си била в Русия. Разкажи ни малко повече. 

  • Била съм много пъти в Русия и около 7 пъти в Москва. Имам приятели руснаци, с които се запознах на международен лагер във Владимирска област, който се провежда всяко лято от Асоциация Витязи и събира на територията си младежи от различни славянски държави. В този ред на мисли вече съм свикнала с хората, с навиците им и с културата им. Руснаците ги чувствам като братя, близък език, една вяра, обща култура и история. В Русия съм като у дома си. В Петербург обаче стъпих за първи път тази година, септември месец. Разбира се студеното и мрачно време веднага ми направи впечатление. Но пък за сметка на това приветливостта, с която бях посрещната в университета, беше достатъчна, за да разбера, че там ще се чувствам чудесно. Преподавателите са добри, стараят се да ни помогнат и да ни напътстват. С някои вече сме в приятелски отношения и се шегуваме постоянно. Казват, че идвайки от България, сме донесли слънцето със себе си, защото в първия ден от лекциите ни, като по чудо изгря слънце и облаците изчезнаха. Градът не може да се опише с една дума…нито с хиляда. Това наистина е световна културна столица. На всеки ъгъл стои паметник, музей, църква или изложбена галерия. Освен това градът е много романтичен и спокоен. Това е доста добре за мен като чужденец, защото в първите дни още бях притеснена от промяната, от новата държава, от новите хора, но една разходка по центъра и по каналите на Невски проспект веднага ме успокои и ми донесе сили. Което между другото е предимството на Петербург пред Москва. И в двата града съм била за дълго и мога да кажа,че Москва като столица е забързан град, с повече трафик, тичащи хора и препълнени метра и автобуси. В Петербург също има много хора от цял свят, но хората там са по-спокойни. Вървят по улицата бавно, наслаждават се на разходките си, не са забързани постоянно и можеш да се разминеш по-спокойно на пешеходната пътека. Това, разбира се, е лично мое мнение.
  • Какви бяха трудностите, които срещна в началото?
  •  Честно казано като всяка страна и Русия си има трудни страни за преодоляване. Едно от тях е бюрокрацията. Когато отидох първия ден в университета, се оказа, че трябва да обиколя доста кабинети и други места, за да се оправям с документи, документи и още документи. Но пък служителите са много дружелюбни и обясняват всичко, за да не те разкарват напразно. Дори когато отидох, в моя университет жената, която отговаря за посрещане на чужденците, се оказа нова на поста. И в началото беше трудно – нов служител и аз нов студент… беше голямо обикаляне по кабинетите. След това тя ми каза: „Извинявайте за това, че ви разкарвах толкова много и ви занимавах с документации, но и аз съм нова на поста и още не бях сигурна какво точно се прави. Но благодарение на вас вече знам.“ От тогава с тази жена станахме в чудесни отношения и винаги, когато ме види, грейва усмивка на лицето и и иска да знае всичко ли е наред. Помага ни много.

Езиковата бариера определено беше проблем в началото. Хората ти говорят бързо и то на друг език. Първата седмица е лек шок. Чудиш се как да си поръчаш супа, да си купиш дъвки или да си заредиш карта за метрото. Но после всичко си идва на мястото. Аз свикнах с езика и се старая да говоря по-правилно. Тази трудност отмина още в началото както за мен, така и за тези, които не са учили руски език никога. Аз съм Пазарджик – малък град. За мен големите разстояния са само мит. В Петербург пътувам с метро до университета 20 мин и добавяме 20 минути пеша. Тоест 40 минути път от общежитието до университета. В началото ми беше странно и малко тежко, особено, когато вали сняг, но свикнах. Трудностите са временни.

  • Къде и с колко човека живееш?
  • Живея в общежитие с 1 рускиня. То се намира в спокоен квартал. Там има всичко, от което се нуждая. В общежитието си има перални и пазачи.
  •  Кое е любимото ти място и какво от видяното до този момент ти направи най-силно впечатление?
  • Най-силно впечатление ми направи редът, който там цари. Хората имат закони и ги спазват. Ако нарушаваш правилата, има глоби. Допи малките деца го знаят. Например пред метрото не се пуши. Едно момче беше глобено за това, че е запалило цигара там. Полицаите се грижат за реда и спокойствието на гражданите. Другото нещо е гордостта, която руснаците изпитват като нация. Те ценят историята и произхода си. Тази нация ми вдъхва голяма сила и мотивация.

В Петербург първият ми дом е общежитието, вторият е университетът, а третият е „Дом книги“. Това е огромна книжарница, която се намира в центъра на града и е на два етажа. Вътре е пълно с всякакви книги на различни езици, с учебници, с руски сувенири, картички… има и кафе с невероятен изглед към Казанския събор отсреща. Прекрасно място, където да прекараш свободното си време и да почетеш. Направи ми впечатление, че има един кът, където се продава класическа руска литература, от автори като Достоевски, Тургенев, Пушкин. Там всички книги струват по 100 рубли. Това са български около 3 лв. Тоест една прекрасна класика, подвързана с твърди корици, струва само 3 лв. Тези цени са вид тяхна кампания да мотивират младите да купуват тези книги, с които са израснали поколения по света и да са запознати със собствената си литература. Иначе през другите дни нашите преподавателки по руски ни организират дълги екскурзии из града. Докато разглеждаме ни разказват историята на всяка една сграда. Чакаме да стане топло и ще посетим градовете около Петербург.

  • Поддържаш ли връзка с други българи, които за в Санкт-Петербург?
  • В моята група има двама българи- момиче и момче. Практически българската реч не ми липсва, защото всеки ден присъства в ежедневието ми. Освен тях, се запознахме с много българи от Петербург. Ходим на кино, на балет, на представления, на вечери заедно. Те имат нещо като читалище, в което се събират по празници. Също така има и руснаци, които учат българска филология и са част от тази група.
  • В заключение Николита добавя:

Това,че образованието в Русия по тази програма е безплатно, е най-малкият плюс, който може да ти даде пребиваването там като студент. Също така стипендията е просто допълнение към богатството, което ще получиш, следвайки там. Знанията, които ми дават, местата, които виждам там, историята, на която ме учат, културата, с която се запознавам, са безценни дарове, от които всеки трябва да се възползва. Освен това там учат хора от цял свят. Вече имам добри познати от Германия (практикувам си немския), Египет, Испания, Еквадор… Имаше ден, в който всеки от нас приготвяше традиционно ястие и черпеше другите с него. Така се докоснахме до арабска кухня, до тюркменистанска, до руска. А те пък имаха шанс да хапнат нещо българско. После разменихме рецепти и сега ще си готвя арабски десерт и салата.