*На снимката: Паметникът на Васил Петлешков в Пловдив

Годишнината от рождението на своя герой Васил Петлешков отбеляза днес борческо Брацигово. Това стана в мемориалния парк „Априлци“, в сърцето на града.

Петлешков е роден на Васильовден през 1845 година в семействто на Екатерина и Ангел Велчеви и е първата им мъжка рожба. За съжаление баща му умира твърде млад от простуда и едва петгодишен Васил остава сирак. Майка му се поженва за чорбаджи Ангел Петлешков и с неговота фамилия героят остава в историята.

14Vasil_Petleshkov

По историческите писания от онова време се съобщава, че пастрокът приел с радост момчето, което имало буден ум и носило в душата си много родолюбие и човечност. Но дали това е така? Дали малкият Васил е останал любимец на чорбаджията? Отговор на този въпрос дава Христо Гюлеметов – Чибис. Ще се върнем на този въпрос малко по-късно.

Жаждата за свобода се оформила постепенно у юношата. Най-голяма заслуга за това има учителят Емануилов, според спомените на Данаил Юруков, който е близък приятел с Петлешков, за първи път те чули песента „Стани, стани юнак балкански“ под прозорците на къщата на учителя си. „Той изговаряше думите ясно и натъртено, живееше сам и предполагаше, че никой не го слуша“ – пише Юруков – „Ние останахме просто гръмнати от това откровение. Застанахме под чердака и изслушахме цялата песен. За пръв път душите ни трепнаха от любов към родината. За първи път през младите ни умове мина ясно мисълта, че сме длъжни с оръжие в ръка да извоюваме свободата ѝ. Възторг и скръб едновременно изпълниха душите ни и останахме така почти слисани, доде траеше хубавата мелодична песен.“

Ангел Петлешков е търговец на дървен материал и Васил се включва в неговата работа, но не престава да се самообразова. Получава всички вестници и списания, които се издават по това време, от тях лъха жажда за свобода. Данаил Юруков донася от Перущица поемата на Раковски – „Горски пътник“, тя е прочетена и от Петлешков. Книгата става тема за разговор между всички, които споделят мисълта за предстоящо въстание.

За да прикриват своите упражнения по стрелба Юруков и Петлешков стават ловци. И не само те. Цяла дружинка техни съмишленици в събота и неделя ходят „на лов“.

14брацигово

Противно на общоприетите схващания Васил е осиновен от Ангел Велчев едва когато навършва двадесет години и то след като Васил отваря и започва да развива самостоятелно дюкяна на своя роден баща, който е получил в наследство.

През 1872 г. подпомогнат от пастрока си революционерът построява двуетажна сграда, която на втория етаж има голям салон и библиотека. Така на 25 декември там се основава читалище „Напредък“. Петлешков подарява всички свои книги, списания и вестници на читалището. (По-късни проучвания сочат, че читалището е основано през 1874 г. и се казва „Тръндафил“)

На 22 годишна възраст Петлешков се жени за дъщерята на първомайсторът от дюлгерския еснаф Иван Боянов – Елена. За втори път обаче смъртта влиза с взлом в живота му. Тя умира след по-малко от година от невярна болест.

23старинна-цариград

Това го изпраща в Цариград, където завършва стодневни курсове за аптекар. Там той учи и френски, тъй като му се налага да чете книги с рецепти за илачи. Когато се връща той се превръща и в единственият човек, който има и медицински познания в селището.

Решава да се ожени за втори път през 1875 г. като този път невестата му е от Клисура и се нарича Мария Шаранкова.

В началото на 1876 г. Васил Петлешков е избран за председател на местния революционен комитет, основан от Георги Бенковски. Началото на Априлското въстание заварва Петлешков в Панагюрище, но той веднага се връща в Брацигово, за да организира въстанието там и в околните села.

23брацигово-старинна

* Паметникът на Васил Петлешков е открит на място където са били огньовете, сред които е бил разпитван от Хасан паша. Постаментът и бронзовата фигура на въстаника са поставени в началото на миналия век, под паметника са заровени костите му. Скулптор на паметника е Мина Иванов. Първото честване на въстанието в града е било през 1896 г.

Няма да се спираме на самото въстание, защото фактите за него са добре известни. Участието на брациговския апостол е решаващо. Отговорността, която той носи също.

22бей-старинна

Величавите дни се превърнали в спомен и тълпата изпаднала в ужас от случилото се, след опиянението от шестнадесет дневната победа над врага.

Под угрозата да бъде запалено и изгорено Брацигово решава да предаде своя най-отявлен радетел за свобода в ръцете на Хасан паша. Той обещава да пощади града, но само ако му предадат основните организатори на бунта.

Ето спомените от този срамен за Брацигово ден, предадени от Христо Гюлеметов – Чибис.

„В тълпата, която водела заптиетата, за да ловят Петлешков особено дейна се оказала Николица Юрукова. По това време майката на Петлешков била замесила хляба и с пепелашка в ръка почиствала пещта на двора. Подивялата от злоба Николица налетяла върху нея и се разкрещяла: Дано изсъхнеш дето си родила такъв проклетник. Казвай де се крие сега?“

Ето и спомените на Мария Шаранкова, съпругата на Петлешков.

„След ограждането на селото от войската всички си бяхме вкъщи: свекърът Ангел, свекървата Катерина, аз и зълва ми Петра. Василето влезе тичшком вкъщи и се спусна в спалнята ми, като ме извика да ми каже нещо. В това време вътре влезе и майка му, като каза: Василе синко, какво стана? Синко, какво направи?

Васил и отвърна: Остави майко, искам да кажа нещо насаме на Мария.

И тя излезе. Така останахме сами с Васил и тогава той ми каза:

– Марио, вземи и скрий си пари, че ако останеш сама никой нема да се погрижи за тебе.“

След това той се качил на тавана на къщата, а на входната врата вече хлопали заптиетата. Уплашената Мария взела вързопче със сребърни пари от гардероба, както ѝ заръчал мъжът ѝ. Като ги пуснала в джоба на роклята си, но докато тичала надолу по стълбището, парите издрънкали и едно от заптиетата я спряло и разрязало с ножа си роклята. Вързопчето изпаднало на пода, а онзи го взел. Друго заптие пък и взело пендарите, които тя носела като гердан на шията си. Мария се изплашила и избягала в обора. „Настана голяма бъркотия“, заптиетата хванали и чорбаджи Ангел и му казали, че ще го пощадят, но ако предаде Васил. В яда си чорбаджи Ангел се обърнал към жена си: „Къде е твоят хубосник, да ми каже какви трици ровеха, че изтребиха толкова свят, заради тях?“

Катерина вместо да замълчи се провикнала: „Василе, излез майко, за да отървеш и баща си, и мене!“

В това време Васил е в малък тайник в къщата си. Там той е запазил клетвената отрова, пие я и отива сам да се предаде в ръцете на турците. Тук той е подложен на дълъг разпит, но не предава никого.

– Паша ефенди, аз подготвих, подигнах и ръководих въстанието. Друг нема замесен освен мен в това.

Отровата бавно започнала да действа и на път към Пазарджик Васил Петлешков издъхва. Три месеца след неговата смърт на жените на въстаниците не позволяват да прибират телата им от укрепленията, където те са издъхнали, за да бранят свободата си.

Седмица след Петлешковата смърт в града идват турци, за да искат откуп и да не палят Брацигово. На мегдана се събират пафти, нанизи, обеци, гривни и гердани. Пашата твърди, че местните хора дължат 80 000 гроша неплатени данъци. Събраното той отсекъл, че не надхвърля 45 000 гроша. И ако до три часа не му осигурят и останалите пари ще погуби хората и селището. Спасението дошло от игумена на Кричимския манастир, който бил скрил грошове в един зобник на Ликомановата къща.

Така  приключила славната Априлска епопея, която донесла 16 дни свобода на Брацигово, но те се оказали недостатъчни, за да спасят апостола Васил Петлешков.

Той се оказва и пророк по отношение на съдбата на жена си. Ето и разказът ѝ:

„Две седмици след залавянето на Васил, аз още се губех по чуждите къщи, родолюбиви бедни съседки  ми оказваха особени грижи и по разни причини ме държеха да не бързам да се прибирам вкъщи. Всички криеха от мене смъртта на Васил. Накрая реших да се върна. Признавам, че се боех от свекър ми Ангел Петлешков.

Току що бутнах портата и навлезох в двора, срещу мен се зададоха свекърът и свекърва ми и в един глас викнаха по мене: Ти ли, клисурска кучко, идеш? Да не си стъпила в двора ми. От както ти дойде тука, всичко се обърна с главата надолу“.

Мария била приютена от вдовицата Елена Черняева. Петнадесет години след кончината на съпруга си, тя живеела с подаянията на бедните брациговци, а зетьовете на свекър ѝ пилеели парите спастрени от аптекарството на Васил. След Освобождението тя започнала да получава 30 лв. пенсия.