Нерсес ШИРИНЯН

Името на Ованес Съваджъян се е превърнало от десетилетия в емблематично не само за град Пазарджик и областта, но и далеч зад границите на България. Станало е символ на готовност за саможертва в името на свободата и човешкото добруване, без разлика на етнос и изповедание.

14ованес1Ованес Съваджъян е роден през 1844 година в град Едирне / днешен Одрин, Турция в емигрантско арменско семейство. Отрасъл сред българи / някога Одрин е бил в българските земи /, говорил свободно български език. Буден, свободолюбив и жаден за култура, завършва “Роберт колеж”* в Цариград.

 

Изучава седем езика. Емигрантският живот, широкият кръгозор и волният му дух го карат да стане съпричастен на изстрадалия български народ, попаднал под османско робство. Жени се за българката от революционно Панагюрище Парашкева Филипова, чийто родители били избити по време на Априлското въстание / 1876 г. /.

Когато след погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две английски комисии в Татар Пазарджик, Съваджъян поема настаняването и прехраната им. И не само това , свързва ги с български революционери, като им предоставя информация за зверствата на османлиите.

Какво високо чувство за дълг пред една нация проявява Ованес Съваджъян, когато на въпроса на представителите от втората комисия:”Господин Съваджъян, какво Ви дължим за помощта?”—той отговаря:”Господа, нищо не ми дължите. Аз изпълних дълга си към българския народ!”.

Този свой дълг , той вижда и в осиновяването и отглеждането, заедно със своите пет деца и на едно българче /Атанасчо/, чийто родители са избити зверски в героичния родопски град Батак.
Но Съваджъян ще остане в историята, преди всичко със своя безпримерен подвиг в името на българската свобода и спасяването на Пазарджик.

ДА ГО ПРИПОМНИМ…

14 януари 1878 година. На поляните край тогавашното Башикарово / днес квартал “Главиница” на град Пазарджик / тук-таме припламват огньове. Покрай тях се тълпят премръзнали татар-пазарджиклии – млади, стари, деца, пеленачета,изкарани насила от своя роден град и заобиколени от турски военен кордон.Тъкмо готово стадо за клане. Върху им османски офицери искат да излеят яростта си ,от страшния разгром на отиващата си вече в историята, Османска империя.

И от факта, че руските воиски наближават…В тези часове главнокомандващият воиските , яростният Сюлейман паша иска разрешение от Падишаха и Високата порта в Цариград, да запали града и изколи населението. На работа по това време на телеграфа и като началник на железопътна гара Татар Пазарджик е Ованес Съваджъян. В този момент той извършва постъпка, равностойна на подвиг. Като получава отговор на телеграмата:“Падишахът разрешава!“ Съваджъян изтръпва.Ушите му писват.Устните му се напукват от ужас,но той бързо се съвзема,защото през главата му минава спасителна мисъл.Смело решава да подмени цариградската телеграма.

–Какво отговори Високата порта на депешата ми?
Съваджъян му подава листчето,написано на турски език,на което е изписано:“Падишахът не позволява косъм да падне от главите на пазарджиклии“.
–Аз тъй си знаех. Никой да не закача ония, които сега мръзнат край Башикарово!–отсича бесен Сюлейман паша.
На другата сутрин,когато в снежната вихрушка се скриват последните бягащи турски аскери, в Пазарджик нахълтват, като пролетни води русите – освободители. Освободените ги посрещат, замаяни от радост…
* Откъс от историческия разказ на Ангел КАРАЛИЙЧЕВ –„СПАСИТЕЛЯТ“, публикуван във вестник „Септемврийско знаме“-Пазарджик през 1966 г. по повод 88 години от освобождението на града от османско робство .
–––––––
Малко известен е фактът, че след Освобождението на града /два дни след постъпката на скромния арменец/, временното руско правителство го назначава за временен кмет на Татар Пазарджик. Сетне работи като преводач в местния Окръжен съд. Първото българско правителство му дава служба в българските железници, която той изпълнява с чест и достойнство цели 30 години.

Удостоен е с шест ордена:трите степени на “За гражданска заслуга” и “Свети Александър”—също трите степени. В знак на признателност през 1925 година тогавашният Пазарджишки общински съвет преименува улица “Арменска” на “Ованес Съваджъян”. През 1938 година Общинското управление предвижда сума за издигане на бюст-паметник на героя в града. В негова памет има поставена плоча с барелеф на сградата на железопътната гара в Пазарджик, а през 1972 година е издигнат и негов паметник до сградата на Полицията, преместен през 2006 година в началото на улица “О. Съваджъян” , на кръстовището с бул.“Георги Бенковски“, в началото на някогашната „Арменска “ махала.

Ованес Съваджъян умира на 14 октомври 1906 година в Своге, където до последно работи на жп гарата в града. Венец на признанието от страна на пазарджиклии е пренасянето на костите му от Своге в Пазарджик на 14 януари 1986 година и полагането им завинаги на пазарджишка земя, в Алеята на почетните граждани.
На редовна сесия на Общински съвет-Пазарджик на 29 юни 2001 година с Решение № 92 , общинските съветници с пълно единодушие обявиха за “Почетен гражданин на Пазарджик”- посмъртно, героят Ованес Съваджъян.

Робърт колеж е американско училище в Цариград. Основан през 1863 година, той е второто най-старо американско училище в света извън Съединените щати, след Американския колеж в София, България. До 1971 година функционира като колеж, а след това е преобразуван в средно училище. В края на 19 и началото на 20 век Робърт колеж е едно от най-добрите училища в Османската империя, като в него учат и много българи.