От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ, акушерките и гинеколозите, в същия ден се отдава почит на бабата акушерка в селото. Но нов стил се празнува на 8 януари, а по стар днес.

21картичка

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла.

След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. „Бабата“ има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.

На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на „бабата“ и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи.

Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Днес православната църква почита Св.Агнеса

21агнеса

По стечение на обстоятелствата в Родилно отделение на МБАЛ „Здраве“ в Пазарджик си имат именичка днес. Това е акушер Агнеса Мантарова.

Тя е любимка на майчетата, избрали да дадат живот на своите рожби тук. Честит имен ден, Агнеса!

Бъди здрава, все така позитивна и неуморно раздавай прекрасни емоции на семействата!

Света Агнеса е родена в християнско семейство в Рим през III в. Съвсем млада, взема решение да посвети изцяло живота си на Бога.

Когато навършва дванадесет години, започва поредното преследване на християните, организирано от римските власти.

Изправена пред съда по несправедливи обвинения, тя е подложена на мъчения и унижения заради вярата си, но е опазена от всичо по чуден начин.

Накрая е посечена с меч. Претърпява мъченическа смърт или по време на гоненията при император Деций през 249-251 г., или през 304 г. при император Диоклециан.

На мястото на смъртта й и над гроба й в римските катакомби, носещи нейното име, са издигнати великолепни базилики. Знак на Света Агнеса е агнето – символ на чистота и жертва.

Ето как преминава ежедневието на неуморния екип в Родилно отделение на МБАЛ“Здраве“ – Пазарджик

21мбал 21мбал1 21мбал2 21мбал3 21мбал4 21мбал5 21мбал6 21мбал7 21мбал8 21мбал921мбал10