Какво е птичият грип?

Птичият грип е заразно заболяване по животните, причинявано от вируси, които обикновено инфектират само птици, а в редки случаи и прасета. Вирусите на причия грип са силно видово-специфични, но в редки случаи преминават видовата бариера и инфектират хора.

При домашните птици инфекцията с вируса на птичия грип води до развитие на две основни форми на заболяване, различаващи се по степента на вирулентност. Така наречената „слабо патогенна” форма обикновено причинява леки симптоми (разрошена перушина, спад в яйцеснасянето) и лесно може да остане незабелязана. Силно патогенната форма протича доста по-драматично. Тя се разнася много бързо сред домашните животни, причинявайки поражения на много вътрешни органи, а смъртността може да достигне 100% в рамките на 48 часа.

Разпространяват ли мигриращите птици вирусите на птичия грип?

Ролята на мигриращите птици в разпространението на високо патогенната форма на вируса на птичия грип не е напълно изяснена. Дивите водоплаващи птици са смятани за естествен резервоар на всички грипни вируси от тип А. Те вероятно разнасят грипния вирус без проява на поражения по самите тях. Известно е, че те пренасят грипни вируси от Н5 и Н7 субтипове, но обикновено в слабо патогенната им форма. Предполага се, че мигриращите водоплаващи птици може да пренесат слабо патогенни Н5 и Н7 вируси на домашните птици, където вирусите претърпяват мутации, превръщащи ги в силно патогенни агенти.
В миналото силно патогенни вируси са били изолирани в много редки случаи от мигриращи птици, обикновено намерени мъртви в областите на разпространение на заразата по домашните птици. Това откритие предполага, че водоплаващите птици не са агентите, чрез които се осъществява трансмисията на тези вируси, тъй като те също загиват от болестта. Последните изследвания обаче показват, че някои мигриращи птици пренасят вируса директно в неговата силно патогенна форма.

Какво е особеното при настоящите прояви на птичия грип при домашните птици?

Настоящите прояви на високо патогенната форма на птичия грип, които започват към средата на 2003 год. в Югоизточна Азия са сред най-големите и силни в историята. Никога преди не са били засягани толкова страни едновременно, в резултат на което са унищожени милиони домашни птици.
Вирусът-причинител, грипен вирус H5N1, се оказва особено упорит. Въпреки унищожаването на над 150 млн. птици, вирусът се смята за ендемичен в много части на Индонезия и Виетнам, в някои части на Камбоджа, Китай, Тайланд и вероятно НДР Лаос. Установяването на контрол над болестта се очаква да отнеме няколко години.

Вирусът H5N1 също е от особено значение за човешкото здраве, както бе установено в последните няколко години.

Какви са последствията за човешкото здраве?
Широкото разпространение на H5N1 сред домашните птици крие два основни риска за човешкото здраве:

Първият е рискът от директна инфекция когато вирусът преминава видовата бариера и се предава директно от птица на човек, което води до остро протичащо заболяване. От вирусите, причиняващи птичи грип и преминаващи видовата бариера, инфектирайки хора, H5N1 е причинил най-голям брой инфекции и смъртни случаи при хората. За разлика от нормалния сезонен грип, при който се проявяват леки респираторни симптоми, заразяването с вирус от тип H5N1 протича бурно, с усложнена клинична картина и висок риск от летален изход. Вирусна пневмония и отказ на множество органи са много характерни за такава инфекция. По последни наблюдения повече от половината такива случаи приключват фатално.

Вторият възможен риск е още по-значителен. Той е свързан с възможността вирусът да се промени във високо патогенна форма, която да е силно инфекциозна за хората и да може лесно да се предава от човек на човек. Такава промяна във вируса може да отбележи избухването на глобална пандемия.

Случаи на птичи грип при хора са регистрирани в Камбоджа, Индонезия, Тайланд и Виетнам. Хонконг има два епидемични взрива в миналото – през 1997 год. когато с H5N1 са заразени 18 човека, 6 от които умират. През 2003 год. има 2 инфекции с един смъртен случай, в хонконгско семейство, пътувало в Южен Китай.

Основният път на инфекцията при хорат започва при контакт с инфектирани домашни или диви птици, повърхности или предмети, замърсени с техни изпражнения. Повечето случаи на инфектирани с вируса на птичия грип хора са локализирани в селскостопански райони или близките им околности, където повечето домакинства притежават домашни птици (кокошки, патици), които често влизат в къщите или се разхождат свободно на местата, където играят децата. Тъй като вирусната инфекция при птиците протича като ентерална, в изпражненията им количеството на вируса е огромно.

В споменатите условия рискът от заразяване чрез влизане в контакт със замърсени предмети и повърхности е съществен. Още повече поради причината, че повечето домакинства в Азия са зависими от тези домашни птици за осигуряване на прехраната си и някакъв доход, много семейства продават или заколват и консумират птиците, които проявят признаци на заболяването, която практика трудно може да бъде променена. Излагането на инфекцията обикновен е по време на заколването, оскубването на перата, разфасоването и подготовката на месото за готвене.

Безопасно ли е да се консумират птици и птичи продукти?

Безопасното консумиране на продукти от птичи произход е свързано със спазването на определени хигиенни правила, което се отнася за регионите, където има епидемични взривове. Необходимо е тези продукти да се приготвят по определени предписания. Вирусът H5N1 е термично неустойчив. Нормалната температура, използвана при готвене (70оС) е напълно достатъчна, за да убие вируса. Трябва да е сигурно, че храната е напълно термично обработена (да няма полусурови участъци в нея) и яйцата са достатъчно добре сварени (не рохки). Трябва да се има предвид и рискът от кръстосано контаминиране на други продукти, били в контакт със сурови птичи продукти. За да се предотврати, необходимо е суровите птичи продукти да се съхраняват отделно от другите продукти, които се консумират без да преминават термична обработка. При обработката на птиче месо ръцете трябва да се мият, а повърхностите да се дезинфекцират. Топлата вода и сапунът са напълно достатъчни за целта. В райони, където има риск от епидемичен взрив, не се препоръчва използването на сурови яйца в продукти, които няма да претърпят по-нататъшна термична обработка.

Райони, в които няма опасност от заразяване с вируси на птичия грип, храната може да се приготвя както обикновено, спазвайки разбира се, необходимите санитарно-хигиенни норми.

Птичият грип не се предава чрез сготвена храна. До момента няма доказателства за случай, при който има заразено лице след консумация на правилно приготвени птици или птичи продукти, дори в случаи когато тези продукти са били инфектирани с вирус H5N1.

Разпространява ли се лесно вирусът от птици на хора?

Не повече от 100 случая на заразени хора са доказани със сигурност до момента, които са доста малко в сравнение с огромния брой птици, засегнати от вируса. Ако прибавим и множеството възможни пътища на инфектиране, особено в районите, където домашните птици са нещо обикновено, то можем да намалим вероятността за трансмисия птица-човек още повече. Все още не е изяснено защо някои хора се заразяват, а други не при еднакви условия и излагане на болестотворния агент.

Има ли други причини за безспокойство?

Има няколко:
• домашните птици екскретират големи количества високо патогенен вирус, без да показват признаци на заболяване и изпълняват ролята на „скрит” резервоар на вируса, продължавайки трансмисията му в други птици. Липсата на рисково поведения при тези птици усложнява допълнително усилията за контрол и премахване на опасността.
• сравнени с вирусите от 1997 и 2004 год., циркулиращите в момента H5N1 вируси са по-смъртоносни за експериментални модели (мишки, порове и др.), а също така с доста по-издръжливи в околната среда, подложени на външни влияния.
• H5N1 разширява кръга от гостоприемници, инфектирайи и убивайки бозайници, които доскоро бяха считани за резистентни към инфекцията с вируси на птичия грип.
• поведението на вируса в неговите естествени резервоари, дивите водоплаващи птици, вероятно се променя. През пролетта на 2005 год. измирането на над 6 000 прелетни птици в резерват в Централен Китай, причинено от високо патогенен щам на H5N1 беше доста необичайно и безпрецедентно. В миналото само две такива прояви са регистрирани – в Южна Африка през 1961 год. (от вирус H5N3) и в Хонконг през зимата на 2002-2003 год. (от вирус H5N1).

Н.с. Лилия Йосифова (ИЕПП – БАН)