Във фестивалната програма тази вечер почитателите на класическата музика ще чуят изпълненията на Мария Принц със соло обоист Селин Моане и соло фаготист Софи Дартигалонг от Франция. В програмата са включени произведения на Франсис Пуленк и Камий Сен-Санс.

Мария Принц е родена и израснала в семейството на големия български диригент и композитор Константин Илиев.

Напуска България в края на 70-те години, за да специализира на Запад. Поради проблеми около разрешението да излезе в чужбина, не се връща в родината две десетилетия. В това време от този свят си отива баща й, композиторът Константин Илиев.

Мария завършва Висшето училище за музика „Ханс Айслер” в Берлин, специализира във Виена при Йорг Демус и в Париж при Ивон Лефебюр.

Сред концертните изяви като соло пианист през годините се открояват тези с Виенската филхармония под диригентството на Рикардо Мути, със Софийска филхармония с диригенти сър Невил Маринер, Патрик Галоа, Мартин Пантелеев и др.

Мария изнася и много самостоятелни концерти на фестивалите в Залцбург, в Сапоро (Pacific Music Festival), Мартенски музикални дни в Русе и др.

Аплодират изявите й в „Carnegie Hall“ в Ню Йорк, Queen Elisabeth Hall в Лондон, Musikverein и Konzerthaus във Виена, Bunka Kaikan в Токио.

Разбира се, тези постижения я радват, но не те, а ежедневното усещане за допир до музиката я прави истински щастлива.

„Моята професия, която е и хоби, ми доставя радост във всеки един момент – радостта не е ограничена само в миговете на излизане на големи сцени и последвалия успех. Но аплодисментите са само един аспект от щастието на тази професия. Пак казвам – много важно е, че това състояние на щастие практически е и в ежедневието и всеки един момент на допир до музиката”.

Започва да преподава от 1982 г., а от 1987 г. е преподавател в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и вече над 30 години работи там. Води майсторски класове в Залцбург, Япония, САЩ и у нас.

През годините Мария изнася редица камерни концерти със световни величини като членовете на Виенската филхармония Алфред Принц, Петер Шмидл, Волфганг Шулц, Дитер Флури, а също и с флейтиста Патрик Галоа, кларинетистите Андрю Маринер и Филип Кюпер и певците Красимира Стоянова и Матиас Гьорне.

В интервю за предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“ 25-годишната Софи Дартигалонг сподели:

Започнах да свиря на китара като дете, защото майка ми свиреше и, разбира се, аз исках да съм като нея. Но по-късно  ми се прииска да свиря на инструмент, който може да се съчетава с други хора – с китарата си винаги сам, а аз исках да свиря в оркестър. Първият ми избор беше кларинетът, защото тогава не познавах фагота. Но няколко години по-късно срещнах един фаготист, преподавател, който направи представяне, Аз бях там заради по-малкия ми брат, но се запалих и бях пленена от звука на фагота. Той има своя чар, притежава гъвкавост и може да бъде клоунът в оркестъра, но също и да пресъздава много различни цветове. Това трогва – поне за мен е така.

А Селин Моане добави част от своята история:

За мен (да свиря на обой) беше въпрос и на късмет, защото родителите ми не са музиканти. И все пак имах шанса да уча в консерватория. Когато бях на седем дори не знаех какво е обой, затова беше приятна изненада, че се влюбих в този инструмент, той ми отвърна със същото и нещата се получиха. Беше лесно в началото – имах големи учители и още отрано ме научиха да имам големи амбиции като музикант.