Българската православната църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон, наречен от народа Зарезан, защото се отбелязва в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. Въпреки ниските температури, можем да резнем символичично една пръчка от лозниците.

На този ден имен ден празнуват: Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка

Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Заради силната си вяра още от младини той бил надарен от Бога с лечителска дарба.

По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал.

Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас и на 14 февруари.

През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.

Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари.

На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон.

Основен празничен обред е зарязването на лозята. Той се изпълнява обикновено от мъжете лозари, макар че на места в Югозападна България зарязват жени, моми и ергени или двама съпрузи.

Сутрин след църковна служба мъжете поемат на групи към лозята. На лозята си стопаните се прекръстват към изгрев слънце, отрязват няколко пръчки от една или три лози в средата или в краищата на лозето, поливат корените и отрязаното място с вино, а някъде посипват и пепел. Със светената трифоновска вода поръсват лозите.

Със зарязването в лозята се слага мъжка трапеза с донесеното от дома. Отрязаните лозови пръчки са натопени в бъклиците с вино; навити са на венец върху калпаците или преметнати през рамо на лозарите. Трифонският венец се отнася вкъщи и се поставя пред иконата.

След зимния слънчев кръговрат Трифон Зарезан е първият празник, чиято обредност с инициален стопански характер се изпълнява сред природата.