Ама днес е неделя, ще речете. Цял ден закъснение. Имам причина. Конгресът на БСП. Точно днес там се случи това, което преди месеци обеща Нинова. Депутатите с най-много три мандата. За съжаление – само нейните, така. Петдесет стари муцуни от столетницата отиват в нафталина. Крайно време беше. Кой да води бащина дружина? Решава електоратът. Какво ще произтече от всичко това? Надявам се – добро. Днес между другото е имен ден на всички, чийто имена означават доброта.

И както казват кабалистите – няма нищо случайно. Църквата днес почита митаря и фарисея. И понеже допускам, че не сте запознати с това, какви са ги вършили тия двамата, ще разясним. В притчата за митаря и фарисея (Лука. 18:10-14) се говори за двете крайности на човешкото сърце – едното, закостеняло от лицемерие, показност и горделивост, а другото – ронещо духовни сълзи от смирение и покаяние.

„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар“ (ст. 10). Фарисеинът се моли с маската на външно благочестие. Застанал напред, той благодари на Бога, че не е като другите човеци – грабител, неправедник, прелюбодеец. Подчертава като лични привилегии своя пост и десятък. Заслепен от гордост, благодари, че не е като „тоя митар“. От лицемерното му сърце отдавна се е изпарила истинската добродетел – смирението. Мракът на гордостта е покрил искрата от Божия образ в човека. Но „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (Иак. 4:6).

Митарят пък не смее да повдигне дори очи към небето. Съкрушен от осъзнатата своя греховност, той удря с ръце гърдите си и ридае: „Боже, бъди милостив към мене грешника!“ (ст. 13), без следа от лицемерие. Митарят невидимо принася своята жертва пред Бога. Св. пророк и цар Давид казва: „Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50:19).

За резултата от двете молитви Иисус Христос казва: „тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ (ст. 14).

Иска ми се в партиите нещата най-сетне да се променят. Да напуснат оборите, в които пребивават от години, с което само намеквам, че са говеда, в никакъв случай не си го мисля. И да вземе най-сетне да се яви пред ликовете ни поне нещо дето мяза на демокрация.

В петък тук бяха лидерите на „Да, България!“ И с митингов патос ни обясниха набръжки, че демокрацията е в опасност. Страната е в невъзможност да продължи по пътя, който води надолу. Все неща, с които всички сме съгласни.

Но хич, ама хич не ми стана ясно как ще унищожат корупцията и бедността, след като те самите са функция на една олигархична структура, която не притежава „медиите – бухалки“, а буха само през „Дневник“ и „Капитал“. Когато по рождение си свързан с един олигархичен модел, трябва да имаш някаква много ясна конструкция и чалъм да си прекъснеш пъпната връв и първо да захапеш създателя си. Крият как ще го направят.

По този повод и в тази партия „совите не са това, което са“, както казваше любимият ми агент Купър от един сериал дето сега Дейвид Линч ще го развие в нова посока.

Та и българският политически живот се превръща в един нескончаем „Туин пийкс“, в който от всички посоки изскачат вероятности за убийството на Лора Палмър, в случая Българската Демокрация, но народът в ролята на агент Купър, разполага само с предположения и нито едно конкретно доказателство. До момента, в който отвратен от всичко случващо се наоколо, не си каже „Не ми дреме кой уби Българската Демокрация“.

В момента политическата обстановка около нас се нажежава до червено. От всички посоки към нас, избирателите, крещят партийни лидери и размахват лозунги. Изговарят обещания. Изкрещяват огромното си разкаяние, за това, че докато са били на власт, ние, простаците, не сме ги оценили.

И поне веднъж в живота си, надявам се, да си направят усилието да променят себе си. Макар народът да е казал – „Вълкът козината си мени, ама нрава – не“. Засега само БСП ще смени лицата, които ще гледаме на предизборните им плакати. С което имат шанса да ни баламосат достатъчно, че да ги докараме на власт. Но, както каза лидерката им Нинова, ако няма реална промяна – след това народът ще изтреби политическата класа с камъни. Ако че, поне засега, никой не ще да ходи да протестира под прозорците на властта.

Просто е зима. Минусите в термометъра – много. ГЕРБ са в оставка, БСП твърдят, че се променят, десните – никакви ги няма. Но има Марешки. Той си е повярвал, че ще скочи над десет процента. Никой засега не се интересува дали това ще стане, но ако…Тогава той ще влезе в ролята на новото ДПС. И в „Две могили“ ще има нови герои. Електоратът ще ликува. Ще бъде опиянен от промяната.

Дърветата вече ще са разлистени, температурите ще се покачват. Таман време за митинги, ако нещата не хванат в правилната посока. И да видим тогава, кой е по-голям? Ние или румънците. С оглед на факта, че тук е нявгашният IV-ти революционен окръг, няма да се изненадаме нито на йота, че пазарджиклии ще скокнат да вдигат гюрултия.

Така беше и в зората на Българската Демокрация, когато я зачеваха, де. Когато Йоско Сърчаджиев плачеше в телевизията, а отстрани го подпираха, мир на праха му – Стоян Ганев и Емил Кошлуков. Поради липсата на пазарджиклии в по-сетнешните политически дела, ето до къде я докарахме – да дирим убиеца и да се чудим – кой уби Лора Палмър?