Освен целебни качества минералната вода притежава и друго свойство, има места където тя извира с температури позволяващи стерилизация на буркани с консерви. Най-добре знаят това във Велинград, където в миналото не малко хора носели своите компоти и лютеници, за да покиснат в коритата на чешмите в кв. Каменица.

Там блика най-горещата изворна вода в региона. Температурата ѝ достига до 88 градуса по Целзий.

Общият брой на минералните извори в СПА столицата е 27. Като с най-ниска темепература са изворите в кв. Лъджене от 28 до 36 градуса, а в кв.Чепино водата блика с топлина от 42-43 градуса. Най-вряла обаче си остава в село Драгиново, на 5 км. от Велинград, + 94 градуса.

Районът е бил любимо място за живот още от най-дълбока древност. В околностите на някогашните три села дали живот на днешния Велинград има изобилие от археологически находки, които свидетелстват, че районът е бил населен от най-дълбока древност. А терми тук са строили римляните, по-късно и турските нашественици не пропуснали да се радват на къпалните. Кремъчна баня например е построена върху място, където е доказано, че през XVII в. също е имало здание ползвано за хигиенизиране.

Предполага се, че траките също са познавали лечебните свойства на водата, а по-късно от тях са се възползвали и днешните обитатели. Невероятно е това, че на толкова малка площ има такова разнообразие от минерална вода. Но именно тя става причината Велинград да се превърне в желано и предпочитано за отдих място.

Все още в града се разказва историята, че когато селата се сближили до толкова, че трябвало да има път помежду им застлан с павета, местната управа трябвало да реши, дали първо да направи паваж за гражданите или да инвестира в създаването на градски бани и плаж. Тогавашния кмет твърдо заявил, че „плажа ще докара паважа“. Така и станало. През лятото Велинград се изпълвал с курортисти от цяла България, които идвали тук заради огромния минерален басейн и кристолно чистият планински въздух.

От Пловдив и София с файтони, с теснолинейката пристигали летовници, за да видят с очите си подредбата на града и да се порадват на природните благини в него. Само три години по-късно бил поставен и паважа, за който спорили общинските съветници.

Но както за всяка болка си има билка, така и за всяка болка си има вода. Преди да отидете на процедури се посъветвайте с вашия личен лекар, коя е най-подходящата за вашето тяло вода. Сега действащите бани някога били пренаселени от посетители, за да има време и място за всички, тъй като помещенията не били големи, общината наредила в делничните дни на четни дати да ходят мъжете, а на нечетни – жените.

Имало е и периоди, в които преди обед се къпели мъжете, а следобед жените. Независимо от вариантите обаче до ден днешен работят следните бани:

Радонова

Тя се намира в кв.Чепино. Водата се характеризира като слабо радонова, силициево-флуорно-хидрокарбонатно-сулфатна със значително количество натрий, калций и калий, с рН 9,15, температура 42 градуса. Доказано е, че радонът оказва противовъзпалително действие и усилва образуването на витамин Д в организма. Водата повлиява благоприятно дейността на нервната, сърдечно-съдовата и дихателната система, както и обмяната на веществата в организма. Подходяща е за бутилиране.

Вельова баня

Тя се намира в кв.Лъджене. Водата се характеризира като натриево-сулфатно-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с рН 9,8 и температура 43 градуса. Използва се за балнеолечение, без да се охлажда. Полезна е за лечение на стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, ставни заболявания, нарушения на периферната нервна система и др. Инхалации се прилагат при редица белодробни заболявания и патологични процеси на горните дихателни пътища.

 Карбонатна баня

Намира се в кв.Лъджене. В нея се използва минерална вода от термалното находище Лъджене. Изградена е още през 1918г. Водата е хипертермална, хидрокарбонатно – силициево – натриево – флуорна. Прилага се при лечение на възпалителни заболявания на стомашно – чревния тракт, чернодробно – жлъчни, бъбречни и гинекологични заболявания, а също така и при заболявания на периферната нервна система. Температурата на водата в басейна е 38-39 градуса, с рН 9,2.

Кремъчна баня

Намира се в кв.Лъджене. На това място е имало баня още през 17 век. Водата е сулфатно-натриево-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с температура 35-36 градуса, като се охлажда от 63 градуса и има рН 9,18. Прилага се за балнеолечение при заболявания на нервната система, обменни заболявания, сърдечни неврози, хипертонична болест І и ІІ степен, климактерични смущения, невродермити и др.

 Кална баня

Тя се намира се между кварталите Лъджене и Каменица. Съставът на водата е сулфатно-натриево-хидрокарбонатно-силициево-флуорен., температура 84 градуса, рН 8,2 и обща минерализация – 683 мг/л. Водата съдържа микроелементите волфрам, галий, литий, арсен и др. Прилага се за лечение на ставни и гинекологични заболявания,както и на заболявания на периферната нервна система и др.

Сярна баня

Тя е разположена в югоизточната част на Каменица. Водата е сулфатно-натриево-хидрокарбонатно-силициево-флуорна. Съдържа минимални количества свободен сероводород и хидрофосфат, калций, магнезий, следи от желязо. Температурата на извора е 88 градуса, а в банята 38 – 39 градуса.Водата се охлажда със специални съоръжения. Помага при лечение на ставни и гинекологични заболявания, атеросклероза, хипертонична болест І и ІІ степен и някои заболявания на ПНС.

Известен в града е и

извор Власа

Той се намира в кв.Каменица до минералния плаж и е с температура 85 градуса. Много добьр лечебен  ефект има при кожни болести и рани, вьзпалителни, гинекологични и ставни заболявания.