​​​​​​​Югославският диктатор Йосип Броз Тито е заповядал да бъде убит лидерът на македонските комунисти по време на Втората световна война Методи Шаторов – Шарло в България. Тито дори е изпратил най-довереният си човек, зловещият Светозар Вукманович – Темпо, да присъства на ексхумацията на тялото на Шаторов на 16-ти септември в Милеви скали край Велинград и да направи снимка от трупа му.
 Това се казва в изследването на македонския историк д-р Соня Николова, което е публикувано в днешния брой на най-тиражния македонски всекидневник „Дневник“, пише БГНЕС.

Шаторoв, който ръководи македонските комунисти, е известен със съпротивата си на местната организация да се подчинява на югославските комунисти и лично на Тито. Той смята, че партията трябва да бъде част от българската. Това е и най-вероятната причина Тито да поиска той да бъде убит. Освен това Шаторов е знаел доста неща от политическото минало и личния живот на югославския диктатор.

От изследването на Николова става ясно, че почти всички официални версии за смъртта на Шаторов съдържат доста съмнителни факти, а някои дори са напълно нелогични и се разминават с датата на убийството, видът на оръжието, с което е убит, както и описанието на нараняванията.

Сред лицата, за които има съмнения, че скриват истината за убийството на Методи Шаторов-Шарло, е и бившият вицепрезидент на България генерал Атанас Семерджиев.

„Към днешна дата като най-вероятна версия за убийството на Шарло се сочи тази, че то е поръчано от Тито и е извършено от негови хора“, се казва още в изследването на д-р Соня Николова.

Методи Шаторов е роден на 10 януари 1898 година в Прилеп. В родния си град завършва българска екзархийска прогимназия, а след това Скопското българско педагогическо училище. Шаторов е известен и с прякора „Стария българин“.

Още за него

07Metodi_Shatorov_4_November_1928

Методи Шаторов е роден на 10 януари 1898 година в град Прилеп. Завършва българска екзархийска прогимназия там, а след това Скопското българско педагогическо училище.

След окончателната анексия на Вардарска Македония от сърбите и оттеглянето на българската администрация през 1919 година емигрира в София. Година по-късно се включва в БКП, и става секретар на Ючбунарския район. През 1923 година участва в Септемврийското въстание. Член е на Централна емигрантска комисия (ЦЕК) към БКП (т.с.) заедно с Христо Калайджиев и Христо Москов. Един от основателите през 1925 г. а по-късно и и активен участник във ВМРО – обединена. Издига се до член на ЦК на БКП, като от февруари 1937 до октомври 1939 г. завежда задграничния пункт на БКП в Париж, където става функционер и на Коминтерна.

Във връзка с изпълнение на решението на Коминтерна от 1934 г. за признаване на македонски етнос, както и във връзка с проекта му за изграждане на Балканска федерация през есента на 1935 година Шарло е изпратен в Югославия за да оглави Покрайненския комитет на Македония. В 1936 година е осъден задочно на 5 години и 50 000 лева глоба от българския съд на Процеса на ВМРО – обединена. 

В началото на 1940 г. като секретар на Покраинския комитет на Югославската комунистическа партия (ЮКП) за Македония, той заедно с другарите си застава на становището, че македонските славяни трябва да се борят за отделяне от Югославия. През есента на същата година е избран за член на ЦК на ЮКП заедно с Милован Джилас и Йосип Броз Тито. Още преди катастрофата на Кралска Югославия, през време на управлението на коалиционното правителство Цветкович-Мачек, Шаторов се противопоставя енергично на хегемонистичната сръбска политика във Вардарската Бановина.

След разгрома на Югославия през април 1941 г. от Вермахта Методи Шаторов установява контакт с ръководството на БРП в София. Организират се куриерски служби, сериозна е и връзката със задграничното представителство на партията. По инициатива на Методи Шаторов Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Българската работническа партия (комунисти) в Македония. Назрява сериозен конфликт между него и Тито, заради благосклонното отношение на Шаторов към създаването на  български комитети във всички градове на Македония непосредствено след влизането на германските и преди навлизането на българските войски.

На практика с последващата анексия на региона от България е осъществено и доброволното вливане на регионалните звена на ЮКП в БКП, което става с одобрението на българските комунисти. Мнозинството от местните комунисти приветстват анексията, като пробългарските чувства на македонското население през този период не подлежат на съмнение. Трябва да се има предвид, че през 1939 г. Третият райх и СССР са подписали пакт за ненападение и на практика действат като съюзници, което поставя България в благоприятна позиция на международната арена.

Използвайки хода на политическите събития, Тито упражнява натиск върху Шаторов и разпраща писма до Коминтерна, Сталин и Георги Димитров, а Лазар Колишевски пряко започва да влияе върху ръководството на БРП, което защитава Методи Шаторов. През август 1941 година Шаторов заедно с Перо Ивановски и Коце Стояновски се противопоставят на Драган Латас и Лазар Колишевски, които носят писмо от Тито, в което се изисква да се започне въоръжена съпротива срещу българските власти.

На 17 август 1941 година на конференция на Областния комитет на ЮКП Петър Богданов като представител на ЦК на БРП официално потвърждава желанието за присъединяване на МКП към БРП и защитава Шаторов. Богданов и Павлович решават да изчакат решението от Коминтерна по въпроса и да не разпускат още областния комитет. Той от своя страна пък изключва Колишевски от партията за фракционна дейност. Изпълнителният комитет на Коминтерна взема решение, с което администрирането на ПК в Македония се връща на ЮКП. След това Шарло незабавно е изключен от ЮКП, а през септември губи и поста си на ръководител на македонските комунисти.

Като член на БРП отново е принуден да се върне в старите граници на България и заминава за Пловдив, където оглавява военната комисия на ОК на БРП. В началото на 1942 г. Шаторов отива в София по нареждане на партийното ръководство като е назначен за секретар на ОК на БРП. Той е един от ръководителите на проявите в защита на евреите в София, на осигуряването на съюзници и формирането на комитети на ОФ. Играе активна роля в организирането на терористични актове, като убийството на политика от десницата Христо Луков.

През пролетта на 1943 г. е партизанин в отряд „П.Волов“. Определен за командир на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА. До септември 1944 г. води 3 големи сражения, като последна за него е битката за Милеви скали.

Неясноти по гибелта на Шаторов

Само 5 дни преди 9 септември край Велинград, се води битката при Милеви скали на 240 партизани с армейски и полицейски части. Загиват 12 партизани. Методи Шаторов е тежко ранен. Според извършената впоследствие аутопсия на откритото му тяло той умира около 4-5 дни след това, без да бъде открит.

И до днес съществуват множество неясноти около смъртта на Методи Шаторов. Според някои източници Тито и ЮКП осъждат Шаторов на смърт заради антиюгославската му позиция във Вардарска Македония. Макар че не са запазени писмени документи за тази присъда, изключително остър е конфликтът между ръководителите на ЮКП и Методи Шаторов и сподвижниците му. Не е прецедент такива конфликти да се решават с поръчкови убийства, което е характерно за практиката на комунистическите партии на Балканите.

Въпреки че след 1944 г. на Методи Шаторов са наименувани редица обекти и са му издигнати няколко паметника, дейността му не е достатъчно популяризирана, а част от успехите и заслугите му са приписвани на други. Ц.Драгойчева в спомените си определя Тодор Живков за главен застъпник на евреите по време на войната, като забравя изобщо сериозната дейност на Методи Шаторов по този въпрос. След 1944 г. повечето от сподвижниците на Шаторов в СФРЮ са елиминирани от новите власти, а едва през 2005 г. той е частично реабилитиран в Република Македония.

*Биографичната справка на Методи Шаторов е от сайта wikiwand.com