Свободата не е константа, тя иска ежедневно да бъде подхранвана. Лесно е да освободиш поробени хора, но как да освободиш свободни? Защото по всички стандарти ние сме свободни. Но по-поробена България никога не е била. Нито когато тук са властвали византийците, нито когато са ни мачкали турците. В цялото си битие до 1989 -та сме се борили за свобода. Сега се давим в нея. С ясната мисъл, че не сме свободни.

Свободни ли се чувствате? Можете ли да кажете всичко, което мислите за Съда, за Правителството, за Управляващите? Сигурна съм, че не. Защото вашият живот е тясно свързан със системата.

През цялото време от 10 ноември насам матрицата се разраства. Точно като във филма по сценарий на братя Уашовски. Те вече май са сестри, щото и двамата си смениха пола. Но в нашата мила Родина свободата се изразява само и единствено в това, да повтаряме до втръсване, че сме свободни и в същото време да чакаме някой да ни освободи от самите нас.

Пиша това, защото идват избори.

Започна голямото надлъгване и ако до преди седмица наистина вярвах, че нещо се променя, че нещо ново се случва, че най-сетне свободата ще бъде свобода, то днес съм отчаяна и ужасена. От липсата на нормалност в политическия спектър. 19 партии и 8 коалиции, ще се борят за народната подкрепа.

Някои от тях се включват в състезанието, за да вземат едни пари. Като кандидатите за президенти преди два месеца. Другите, които имат шанс да спечелят говорят като Н.В. Симеон Сакскобургготски. Дето щеше да ни оправи за 800 дни. Те минаха и няколко пъти по толкова, ама още сме на стария хал. Че и по-зле. Заплати, пенсии, детски, инвалидни – или тези дето ги обещават не могат да смятат или ние, просто не можем да броим.

Да не говорим за партията на Б.Б. , която никога не си довършва мандата и никога не си спазва предизборните обещания, като после се трие с това, че не си е довършила мандата. И те така – два пъти.

По-горе изброените ни обещават светло бъдеще, в кратки срокове. Нито дума не споменават за реформи в Съда, нито за търсене на отговорност на предходните, дето папкаха. Само една партия го прави, но подозирам, че това е защото още не си е топнала хоботчето в кацата с меда. Иначе нищо ново под слънцето, Бареков и той така тръгна, па стигна до Брюксел. Забрави, че щеше да вкарва в затвора корумпираните.

Имах един директор, дето много обичаше да го повтаря това: „Пиши, кой ти помни?“

Късата памет ни е присъща. Но скоро разбрах и защо. Защото сме страхливи. Защото вместо да тропнем с крак и да изкрещим, се крием уютно зад забравата. С надеждата, че някой друг вместо нас ще сложи ред в хаоса. От страх казваме – „Това не ме засяга. То си има хора за това“. Но всичко, което ни дразни и възмущава ни засяга. Няма как да ни засегне повече от това. И докато нашата агресия не бъде насочена към тези, които постоянно ни вадят нервите с пинсета, те няма как да изпитат нашия страх.

Всеки ден, всеки от нас се отказва от свободата си доброволно. Обвивайки се със страх. Но памперса вече доста подгизна. Време е да отидем при политиците по време на техните предизборни срещи и да ги питаме. Докато се засинеят да ни отговарят. Пък тогава да изберем онези, които са по-малкото зло от останалите и след това отново да ги питаме. Свободата не  е константа. Тя се отстоява. Ежедневно и ежеминутно.

Ние можем да спрем несвободата. Много повече сме и много по-остро се нуждаем от свобода и справедливост. Справедливостта е която липсва. Това трябва да искаме от политиците. Да ги накараме да не крадат толкова много, да ги накараме да милеят за нас още повече и най-накрая да тръгнем нагоре.

Кой крал – крал, кака се ожени. Важно е какво ще стане за напред.