23маймеунка

Палава маймунка избяга от клетката си в Зоокъта на остров „Свобода“ в Пазарджик, приключението е било заснето от случаен посетител, който видял как гвенонът майсторски скача от клон на клон по дърветата около бившето си вече убежище. Не е ясно дали маймунката си е намерила пролука или сама е създала възможност да избяга. Предполага се, че беглецът сам ще се прибере като огладнее.

Предпочитанията на този вид гвенон известен като зелена морска котка не са свързани само с една единствена храна. Обича плодове и листа и всички видове зърнени култури, до които успее да се добере. Понякога се храни с насекоми, яйца, малките на птици и гризачи. Младото животно учи от майката да различава ядливите от неядливите части на храната и да я подготвя за консумация.

Мъжката зелена морска котка обикновено е по-едра от женската. В групата на зелените морски котки, за разлика от другите видове маймуни, живеят повече мъжки. Те си съперничат за водещата позиция в стадото, но рангът на водач лесно може да бъде зает от друго животно, ако някои членове напуснат групата или към нея се присъединят нови, както и когато младите пораснат.

С жлезите, разположени по лицето, зелените морски котки оставят характерни миризливи следи като търкат лицето или брадичката си по места, които по-късно други животни надушват. Вероятно по този начин отбелязват границите на територията си, чиято големина зависи от наличното количество храна. Ръцете на зелената морска котка са относително дълги в сравнение с останалите видове маймуни, с тях се придвижва със значителна скорост на земята . Въпреки това не е толкова пъргава като своя братовчед, червения гвенон , който бяга на дългите си крайници със скорост до 55 километра в час.

* Снимки – Красимир Зайков