Строителството на мостове по българските земи датира още от времето на древните римляни, които били прочути майстори. Не малко мостове от онова време все още могат да се видят и в нашата област, но през осемнадесети век изгряла звездата на брациговската строително – архитектурна школа. В Брацигово, в околностите му, както и в Пазарджик и днес още пътищата преминават по мостове, строени от брациговци. Такива са например Дуковият мост край Брацигово (1800 г.); Денчи Ивановият, Моста на Герджика в Пловдив и др. Брациговци заменят дървените колони, паянтовите арки и сводове с масивни, изградени от камък или тухли.

09майстори

Още след преселването си в малкото родопско селце, дюлгерите започнали да получават поръчки, а по думите на старите брациговци това било и едно от условията да получат разрешение да се настанят по тези земи. Работата по бейски конаци и други градежи в полза на империята се оказали част от договорката.

От разказите на стари майстори строители от Брацигово се знае, че през 1793 г. беят от Татарпазарджишката кааза Гаванозоолу замислил да построи солиден мост на р. Марица. По мнение на първомайсторите от брациговския дюлгерски еснаф Драго, Ицо Гърнето, Райчо, Дуко, Зога, Йорго, Михо Копаран, Стрельо Арнаут било определено днешното място на моста.

 

Той бива построен, но през 1858 г. при огромно наводнение, реката го разрушава напълно. Това наложило повторното му изграждане, този път с още по-здрави темели, доколкото позволявало коритото на реката.

Според старите кондики на дюлгерския еснаф основният строител на пътното съоръжение този път  е Димитър Николов Троянов – Боянин. Той е син на първомайстора Никола Троянов и чичо на прочутия Иван Боянин, който е създателят на църквата „Св.Неделя“ в София. Мостът бил с дължина от 150 м. и имал 15 каменни стъпала. Майсторът взел такива мерки, че мостът не трепнал дори при най-голямото сетнешно наводнение през 1957 г. Съзнателно той не бил изграден масивен от камъни, поради честото прииждане на реката. Смятало се, че е по-целесъобразно да бъде с каменни устои и с дървено покритие, така че ако евентуално се разруши, да се възобнови бързо.

Майсторите имали традиция, преди да се отвори за посещение мостът, да се тества. Това ставало като по него трябвало да премине керван от каруци натоварени максимално. През това време всички, които участвали в строителството, трябвало да стоят под моста и той да падне върху тях, ако се срути. Едва след експеримента можело да последва ядене и пиене, както и тежки хора и ръченици.

През 60 – те години на миналия век мостът се оказал тесен, трябвало да бъде разширен и пригоден за преминаване на транспортни средства.

Така през 1964 г. върху старите основи са излети нови колони и мостът продължил своя живот, при разрушаването на горната му част е открит крайъгълен камък, на който уста Димитър е издълбал в камъка годината на построяването, реликвата се пази в Етнографската сбирка на Регионалния исторически музей, която се помещава в къща строена от същия майстор.

Мостът бе основно ремонтиран през 2007 г. и днес продължава да бъде най-натоварен, в сравнение с моста Атлантик и моста, който свързва двата бряга на Марица при „Елхим – Искра“.