10петя

“Над 80% от директните плащания  отиват в едрите производители. Малък процент от субсидиите стигат до дребните фермери, които на практика имат най-голяма нужда от подкрепа. Обединяването на малките и средните стопани в организации на производители все още е твърде бавен процес.” Това каза председателят на Балканската земеделска камара и бивш евродепутат Петя Ставрева. Тя откри дискусия на тема: „Предизвикателствата пред общата селскостопанска политика на ЕС и развитието на българското земеделие“.

Форумът се организира от Балканската земеделска камара със съдействието на фондация  “Конрад Аденауер” – България. В него участваха представители на асоциации на фермерите, аграрни университети и институти, на местната власт и експерти.

Едно от големите предизвикателства пред България е успешното интегриране  на  българското земеделие към Общата селскостопанска политика (ОСП) и ефективното усвояване на средствата от фондовете на ЕС, подчерта Петя Ставрева. Позицията на България по отношение на приоритетите в аграрната политика на Общността в периода до и след 2020 г. трябва да е съобразена  с  цялостната  дългосрочна визия за развитието на земеделието и  селските  райони у нас, смята тя. По думите й мисията на Програмата за селските райони е, освен подкрепа за продължаващата модернизация на агросектора и грижа за селските райони, които продължават да  изостават и да се обезлюдяват. Като основна задача пред България тя посочи необходимостта от изработване на дългосрочната стратегия за развитие на земеделието  с  участието на браншовите организации, аграрната наука, производителите и преработвателите на земеделска продукция.

“2017 година е много специална за България, защото се навършват 10 години от членството на страната в Европейския съюз. ОСП е в сърцето на Европейския съюз и аз смея да твърдя, че тя е успешна.”, заяви от своя страна г-н Торстен Гайслер – ръководител на бюрото на фондация “Конрад Аденауер” в България.

Като голям проблем в България Торстен Гайслер посочи разпокъсаността на земеделската земя, което намалява конкурентоспособността спрямо други държави. Г-н Гайслер даде висока оценка на българските храни, сред които, по думите му, плодовете и зеленчуците се открояват със своето отлично качество.

Евродепутатът Алберт Дес – член на Комисията по земеделие и селски райони на Европейския парламент, представи немския опит по отношение на кооперативите.

Предимствата на кооперациите в Германия се състои в това, че фермерите могат да решават какво да се случва с тях, отбеляза евродепутатът. 

Алберт Дес разказа за кооперацията, на която е почетен председател. Тя е петата по големина в Германия и обединява 165 малки кооперации, зад които стоят 4 хиляди млекопреработватели. На италианският пазар например 25% от сиренето пармезан е тяхно производство.

Той посочи, че в Германия 60% от млякото се преработва от кооперации и 40 на сто от частни фирми.

Той коментира и въпроса за премахването на квотите при производството на мляко и изрази несъгласие с мнението, че това ще направи цените нестабилни, защото те и сега са такива.

За решаване на проблема с разпокъсаността на земеделската земя Алберт Дес даде за пример Германия, където обединяването на земята стартира още през 1960 г.

Гостът засегна и финансирането на земеделските стопани чрез банкови заеми и посочи, че в Германия, при 5 годишен срок на изплащане лихвата е 0.8 %, а при 10-годишен – 0.5 %.

 .