* Снимки – д-р Георги Мишев

Света Марина сама избира пазителките на своя параклис в Брацигово, разказва в книгата си „Антични следи в магическите обреди от българските земи“ културологът д-р Георги Мишев. Параклисът се намира над началното училище „Васил Петлешков“ и всяка година на 17 юли там се почита „огнената“ Марина.

10света марина

Олтарният камък пренасян три пъти при местенето на параклиса Света Марена

Според изследванията на д-р Мишев почитта, която се оказва на закрилницата на децата, младите жени и майки е наследена от най-дълбока древност. Голяма част от обредите свързани с тракийските божества, по съвсем обясним начин се превнасят и към християнските им аналози. Параклисът е бил пренасян три пъти в миналото, но винаги е строен в близост до коритото на река Умишка, а ведно с него е вървял и олтарният камък, върху който в деня на светицата са се поставяли даровете за нея.

10света марина сега

Параклисът сега

Преди няколко години обаче, камъкът е облицован с мрамор и параклисът е преформен по каноните на православието. Въпреки това Св. Марина или както я наричат в Брацигово – Света Марена, сама избира коя жена от града, да държи ключа за нейния параклис. Това се случва от незапомнени времена. Светицата се явява в съня на своята избраница и ѝ нарежда да поеме грижата за обителта. Тя винаги има един и същи облик, когато се явява пред живите.

Много млада и красива, с дълги руси коси „като злато“, разказва пазителката Маргарита Тошкова (1924 – 2000 г.) пред доц.д-р Мишев. В нейният сън тя се явила в три поредни нощи, обикаляла около олтарния камък и накрая сядала върху него. Параклисът се посещава в нощта на 16 срещу 17 юли, само от жени, които поставят на олтарния камък даровете за нея цветя, дрехи и обредни хлябове. На следващия ден в двора се пали огън и се вари курбан, който е кръвна жертва в чест на светицата, чрез която се измолва здраве и успешна бременност за жените, а също така и плодородие за ниви и овошки, домашни животни и птици.

Сегашната пазителка на паракиса е Елена Купанова, тя става такава след съновидение. Била болна и насън и се явило красиво русо омиче, което ѝ дало ключ, притиснала го в дланта ѝ и казало, че ще оздравее. Купанова оздравяла, а няколко дни по-късно видяла ключа в ръцете на своя съседка и го разпознала от съня си. Оказало се, че това е ключът за параклиса на Света Марена. Така започнала службата ѝ, а момичето продължило да се явява в сънищата и да я напътства в живота. В последствие я накарала да издири и научи песните за нея.

Според православния канон девойката Марина била дъщеря на езическия жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща и я възпитал в идолопоклонство, но господ Бог по Своята милост и дал да узнае истината и я призовал при Себе Си. В това време римското правителство жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие.

От един такъв християнин 12-годишна Марина пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето и изпълнело от любов към него. Тя много желаела да получи св.крещение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А между това тя не се бояла открито да изповадва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.

10marina-1

Пръв неин гонител станал самият ѝ баща. Той бил ревностен поклонник идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко. Марина вече подкарала 16-тата си година. Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимврий, управителя на източните страни. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че му дошла мисъл да я вземе за жена. Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със скромност отговорила на всичко. Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служението Нему. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.

На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: “Виждат боговете, че жаля твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници”.

– Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебствена жертва, – отговорила девойката. – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.

Управителят започнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани. Всичко обаче било напусто. Девойката казвала: “Аз искам да остана вярна рабиня на моя Бог, Който доброволно пострадал за мене. Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се уповавам.”

Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал да бият Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Подкрепена чрез сила отгоре, Марина понесла търпеливо ужасното мъчение. След това, едва жива, я затворили в тъмници. В тъмницата тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак. Чули се думите: “Радвай се Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар!”

Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите. Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния чертог.

Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магесничество изцерението на девицата; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него й дарували изцеление.

– Не мога да оставя моя Бог, Който ми показа Своята милост! – отговорила Марина.

Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с твърдост понасяла мъченията. Тя непрестанно се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е минала през огън за Неговото име.

Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да удави св. мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка. А Марина извикала: “Господи Иисусе Христе, Който си счупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над твоята рабиня, развържи моите вериги и нека тая вода ми бъде желаното от мене св. кръщение и възраждане за вечен живот!”

Едва свършила молитвата си, веригите й се разкъсали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен на Бога Всевишни. Най-после управителят я осъдил на смърт.

Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към вечния покой.

Книгата на  д-р Георги Мишев, може да се закупи от ТУК