2017-03-10 18.06.55

99 творби на художника Георги Машев греят прелестно в една от изложбените зали на ХГ „Станислав Доспевски“ в Пазарджик. Изложбата включва произведения, които са собственост на други галерии в страната, както и непоказвани работи от фонда на нашата. Насладата за душата е огромна, защото ще преоткриете света на художника, който прекарва по-голямата си съзнателна част от живота в столицата, в обкръжението на софийската бохема. Машев е роден през 1887 г. в Пазарджик, първоначално учи тук, но сетне се мести в София, където след като завършва гимназия става студент в Рисувалното училище.

В годините преди войните сътрудничи с карикатури в редица софийски вестници като „Балканска трибуна“, „Българан“, „Смях“ с остри карикатури срещу политическите действия на Фердинанд.

Прави изложба през септември 1915 г. в София, която писателят Константин Константинов си спомня като преминала с чудесен успех. В този период, между 1915 – 18 г., Георги Машев е назначен за военен художник на Конната дивизия. Негови картини с военни сюжети са включени в изложбата на българските художници в Берлин.

През 1921 г. заболява от туберкулоза, но успява да се възстанови и това дава нов старт на работата му.

След края на войните живее, твори и работи в Мъжката гимназия в Пазарджик. Включва се в новоучреденото Дружество на южнобългарските художници и активно взема участия в неговите инициативи, урежда още самостоятелни изложби в София, Пазарджик, Русе и Пловдив.

От 1923 до 1937 г. работи като художник в Министерството на просветата в София.

Особено важно събитие в творческия живот на Георги Машев е инициативата му да замине през 1930 г. в Париж и още на следващата година от пребиваването му е допуснат от журито за участие в най-значителната европейска изложба „Салон за изобразително изкуство“, бива приет член на Дружеството на френските художници-хумористи (което е със специфичен статут — участващите там са 100 на брой и могат да се попълват само при сложен консенсус от представители едва след смъртта на техен член).

Връща се и работи в България през 1932 г. и до 1946 г., когато здравето му се влошава рязко и фатално. След две тежки операции на язва между стомаха и дванадесетопръстника той умира в Александровската болница на 16 август 1946 г.

През 1968 г. посмъртно е провъзгласен за Почетен гражданин на град Пазарджик. През 2007 г., по случай 120 години от рождението му СГХГ подрежда изложба с негови картини, събрани от цялата страна. Настоящата изложба в родния град е посветена на 130 г. от рождението му.

2017-03-10 18.07.00