* ЖП – гара Велинград, през 1966 г.

Димитър ДЪНЕКОВ

Представените по-долу две снимки са направени на 12 декември 1937 г. Мястото е гара Света Петка, в близост до Юндола, а събитието, което е увековечено е миг от посрещането на първия теснолинеен влак по новоизградената отсечка Велинград – Якоруда. Кмет на селото по това време е бил брациговецът Атанас Георгиев Демирев – лекар по професия, запомнен с това, че лекувал всеотдайно и безвъзмездно и хора, и животни.

На снимката сред посрещачите на влака – това е мъжът, стоящ непосредствено зад изправеното вдясно момиче, а на тази сред селските първенци – вторият отдясно наляво. Снимките са съхранени и предоставени за тази публикация от неговата дъщеря Росица Демирева – Сейменска.

12ЯКОРУДА 12ЯКОРУДА1

Вълнението на посрещачите от този затънтен вдън горите край е повече от разбираемо – за тях малкото влакче през този ден за пръв път е отворило вратите към широкия свят. Само по себе си изграждането на този участък е било истинско чудо на българската инженерна мисъл. Като чудо то се възприема и днес от всеки, който има очи да го види и душа да го почувства. За да преодолее стръмните урви, сдамо в този участък влакът се прехвърля от бряг на бряг по 9 големи моста и се промушва през поредица от 25 тунела, един от които се проектира като пълна „осмица“ – тоест линията на два пъти се провира (на 4 етажа!) сама под себе си.

Два пъти трасето изписва и „шестица“ – веднъж под земята и втори път на открито. Там от прозореца на вагона пътникът може да види релсите в пропастта под себе си. Уникално е! Веднага след Света Петка влакът си поема дъх на най-високата на Балканите ж.п. гара – Аврамово – 1267,4 м. над морето. Към това нека добавим, че всичко това е строено на ръка – с кирки, лостове и динамит. А е постигнато във времена, когато държавата ни е била срината финансово и икономически под тегобата на Ньойския договор. Замислена като идея още през 1916 г., железницата е проектирана изцяло от български инженери и построена поетапно (от 1921 до 1945 г.) от български ръце.

Бавно и трудно, но е построена! На този фон днешният рефрен на държавниците ни: „Няма пари!“ – например за тунел под Шипка или Петрохан, звучи като фалцет. Явно е, че когато има желание, пари все ще се намерят. Доказателство за това е симпатичното влакче, което за чест и слава на България продължава да цепи въздуха между Септември и Добринище. И нека никой не си и помисля да го спира, каквато идея наскоро се бе прокраднала в главите на някои „загрижени“ за държавата управници!