Не мога да разбера парадокса. За три дни хора от цялата страна събраха два пъти повече пари, отколкото са нужни за трансплантацията на Ахмед Моллов от Пещера. Не благодарение на това, че той се е „отказал в полза на 14 годишно момче“. Това оказа влияние, но не то според мен, беше водещото. Важното беше, че хората намериха смислена кауза около която да се обединят. Някой е дал левче, друг хиляда. Всеки според себе си. И това хубаво нещо изведнъж рухна. Като пясъчен замък на плажа.

Човекът, който в момента все още се нуждае от нашето състрадание и спешно заминаване за трансплантация, от ангел се превърна в лъжец. Цялата доброта обзела знайни и незнайни хора се спука като сапунен мехур литнал към паважа. Добротата се почувства измамена. Но всъщност не е. Ахмед е болен и все още нетрансплантиран.

Някой чиновник в Изпълнителната агенция по трансплантация се е почувствал застрашен, от друг по-висш чиновник, който му е набил канчето и го е заплашил, че ще си освободи столчето, защото не си гледа работата, та видиш ли, се е наложило възрастният да си отстъпи реда. И понеже чиновникът знае, че шефът не се шегува, се е разбързал да разбере каква стана тя, аджеба. И безкрайно щастлив е разконспирирал болния лъжец. Никога не си е отстъпвал реда. Никога не е имало 14 годишно момче. Ако с такава бързина се разкриваха престъпленията ама истинските, в държавата, сигурно нещата щяха да бъдат други. Но, не са.

За жалост в лутането между истината и лъжата се загуби и бе наказана човечността. Както и по онова време, в което само в рамките на пет дни жителите на Йерусалим викаха „Осанна“, а сетне „Разпни го“.

Хайде да не разпъваме Ахмед и жена му. Християни сме и идва Великден. Може ли?