Среща с журналистката Весела Тотева, авторка на книгата „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка” организираха на 20 март Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните /МКБППМН/ и Областният съвет по наркотични вещества /ОСНВ/. Зала „Устрем” на Младежкия дом се оказа тясна да побере всички желаещи да чуят изповедта на журналистката лично от нея. На събитието присъстваха ученици от всички големи училища в Пазарджик, придружени от педагогическите съветници и учители.

Излекувалата се от наркотична зависимост Весела Тотева напълно откровено сподели пред тийнейджърите, че е преминала през своя ад на земята. Учениците я слушаха с интерес, задаваха въпроси, а след края на събитието потърсиха мнението й и на четири очи.

„Аз съм от малкото щастливци, които оцеляха, цели квартали в София, а вероятно и в страната, измряха от наркотиците”, подчерта Весела Тотева. В момента тя е  продуцент в bTV на съботно-неделния сутрешен блок „Тази събота“ и „Тази неделя“. На 17 години, по времето на социализма, попада в бунтарска среда, не харесва нито системата, нито училището, дори родителите си. Слуша забранена музика. Забременява. Заминава за Чехия с мъжа си, където живее в лагер при ужасни условия, там ражда дъщеря си. След това три години пребивава в Южна Африка.

Завръща се в България, когато е на 21 години. Започва работа като сервитьорка и завършва училище като частна ученичка. При нейна приятелка в ресторант често й предлагат да си дръпне от цигара, за чието съдържание Весела не пита. Не след дълго изпада в абстиненция и разбира, че е вече хероинозависима.

„Центрофугата се завъртя, настана тежко време, в което си мислех, че ще умра от безизходица, но не стана така. А колко по-лесно можеше да бъде?… Можех да не нараня толкова много хора по пътя, можех просто да си умра, шепа близки да поплачат няколко месеца и да ме забравят, улисани в ежедневието…

Можеше, но не стана. Най-мощната сила на хероина е, че не умираш лесно. Всъщност нищо не се случва лесно, когато си долен наркоман. Основната цел на чудовището, което слага на везната щастието и смъртта, е да повлечеш в безизходицата и робството колкото можеш повече хора. Колкото повече хора страдат, толкова по-добре за него”, пише в книгата си Весела Тотева.

Наясно е, че трябва да направи нещо със себе си. Търси лекарска помощ. Неведнъж при това. Включва се в метадонова програма. Междувременно записва и завършва журналистика в Нов български университет. Знае, че трябва да се откаже и от метадона. Трудно, но го прави.

Животът й се преобръща, когато попада като стажант в Нова телевизия. Екипът там й дава сила и увереност, че може да се справи със зависимостта си. Спира наркотиците на 1 януари 2002 г. и от тогава е чиста.

„В живота всеки може да пропадне, но не всеки може да се спаси, подчертава журналистката, която е от извървелите пътя наобратно. Той е дълъг, болезнен, труден, но когато стигнеш до края, е сладък”. Именно за пътя тя пише в книгата си „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“.

20весела1