Изборите за 44-то Народно събрание вече са история. Пазарджик и областта вече имат четирима депутати от ГЕРБ, трима от БСП, по един от ДПС и „Обединени патриоти“.

По всичко личи, че избирателите са повярвали на обещанията, които многократно бяха повтаряни от кандидатите на Бойко Борисов и няма да ги забравят, след съставянето на третия му кабинет.

А това ще се случи в много скоро време.

Цялото учителско съсловие сега ще чака тръпно двойното увеличение на заплатите. Пенсионерите, очакват увеличение, което ще им осигури достойно битуване, а безработните получиха обещание, че ще бъдат привлечени инвестиции, от които ще чакаме работни места. Помощ бе обещавана на бизнеса, на отделни хора с лични проблеми и т.н. По нататък, в друг материал ще припомним щедрото обричане. Но да не изтървем най-важното – всички се обявиха за борци на корупцията. В смисъл, че ще я преборват, де. Но може да има и друг смисъл, знае ли човек?

Дано всичко това да се сбъдне, защото никой не обича твърде дълго да се надява, че всяка изречена дума е само неосъществено действие. Но като се има предвид, че иде лято и вече се планират почивки, страстите ще се поуталожат, наесен ще прибираме реколтата, сетне ще се изтърколи зимата, председателството ни в ЕС и т.н.

Изборите показаха и това, че дясното ще хруска солети в театъра, докато други се вихрят на сцената. Надробени като в изпусната кутия бисквити – Реформаторите, Нова република и Да, България, ще трябва да помислят най-сетне не само за собственото си его, а и за хората, които ги припознават като свои. И ако за Да България бе обяснимо, че искат да проверят силите си, няма разумен довод за останалите. Патриотите го разбраха по-бързо.

А за всички нас, останалите простосмъртни, остава да правим онова, с което завършва романът на Дюма – „Граф Монте Кристо“. „Чакай и се надявай…“