Зададе ли се Великден първата мисъл на всеки чревоугодник е в агънцето. Златистата, хрупкава коричка на сукалчето и дивният аромат на пълнежа, са в състояние да разстроят всяка психика.

13agneta

Не за друго, а защото няма по-хубаво нещо от зелена полянка и малки животинки тичащи на воля по нея. Агънца или яренца, все едно. Направо си е престъпление да убиеш животинчето заради едното ядене. Но не така са разсъждавали нашите предци, благодарение на тях днес разполагаме с толкова много варианти за приготвяне на жертвеното животно.

Защото агнето или яренцето, всъщност е езическият начин да откупим здравето и берекета си за цялата следваща година, след приемането на християнството, жертвата не е била отменена и се преформила в корбан. Думите „корбан“ или „курбан“ произлизат от древния семитски корен krbn / qrbn като в отделните семитски езици се вокализират различно и имат една спрямо друга отлики в смисловите си оттенъци и в броя на значенията си.

Понятието „корбан“ (с о) е правилната транскрипция на еврейското qorbān קָרְבָּן (също с о), което означава „дар“, „жертва“, „принос“, „приношение“.  В оригиналния еврейски текст на книга Левит и всесъжението, т. е. жертвата, която се заколва и всеизгаря изцяло, също носи названието qorbān (Лев. 1:2, 10, 14). То „сочи за приближаване чрез жертвоприносителния дар до Бога (и жертвеника). Поради това с тази дума се обозначава въобще жертвата, независимо от кой вид е тя“.

Подобна вокализация на думата се намира и в персийската й форма قرباني qorbāni (пак с о).

Тази дума е използвана от  Иисус Христос и е достигнала до нас чрез Новия Завет именно във формата „корбан“ (Марк 7:11). Това, както и фактът, че Православната църква от древност е възприела книгите на Стария Завет като неизменна част от канона на св. Библия, е предостатъчно основание всички православни християни да използват понятието „корбан“, а не „курбан“.

Но, да се върнем към агънцето.

За повечето от нас споменът за тревичката и припкащото животинче е само далечен спомен, защото днес намираме разфасованото агнешко в магазина. Кратък обход в хипермаркетите и другите магазини сочи, че тази година цената е от 13.95 до 14.96 лв. за килограм.

Гледайте внимателно, защото ако искате да хапнете агнешко, а не шилешко, цялото агънце трябва да тежи не повече от осем до десет килограма. Ако е по-едро е навлязло в „овчия“ пубертет. Няма да ви навреди, ама защо да ви цакат в цената?

Потърсете и агнешка дреболия, защото тя ще ви бъде нужна за дроб – сърмата, с която ще напълните животинката.

След като сте се снабдили с крехкото прясно месце, ще трябва да навестите пазара. От там трябва да се снабдите с гъби, лапад, зелен лук, малко магданоз и босилек. За приготвянето на пълнежа за агънцето ще ви трябват и 2 чаши ориз, черен пипер, червен пипер, сол, джоджен, на вкус.

По всичко личи, че ще го притовяте в неделя. Заради това е най-добре да купите мръвката в събота. За да направите гозбата, ще ви трябват поне пет часа, заради това планувайте изпълнението още от ранни зори на Великден.

Как се прави?

Най-важното условие е да осолите добре агънцето – отвътре и отвън. Дреболийките трябва да покъкрят на котлона, докато се сварят, във водичката добавете и малко подправки, за да може да се овкусят чревцата, дробчето и шкембето. Ако сте взели малко повече дреболия, не се кахърете, ще си направите и супичка.

Докато тенджерата пее на печката, нарежете на ситно пресния кромид и лапада, гъбките – на филийки или чтвъртинки, както на вас ви е угодно. Почистете оризчето, измийте го и след това в тигана. Но в него вече трябва да сте задушили кромида, лапада и гъбките, в компанията на червеното пиперче и малко босилек. Нарежете на ситничко дреболийките и след като запържените продукти са готови ги прибавете към тях. Бъркайте и долейте от бульона с дреболийките. Оризът трябва да бъде наполовина готов когато го пъхате в агънцето, защото то ще се пече и няма откъде да дойде вода, за да се довари напълно ориза. В коремчето той ще продължи да се задушава.

NB! Важно е да видите на опаковката, колко чаши бульон ви трябват, за да се свари оризът. При изобилието на пазара има такъв, който се вари в съотношение три към едно, но има и две към едно. Това е важно условие, за да не се стетля пълнежът.

След като го сипете в коремчето, трябва да зашиете отвора и хубаво да намажете цялото агънце с мазнина. Навремето бабите ни са ползвали свинска мас, но днес това може да бъде олио или масло.

Пригответе си няколко лозови пръчици, които ще оставите на дъното на тавата, за да не ляга сукалчето направо на дъното ѝ.  Завийте добре агънцето във фолио и го положете върху лозенкьовиците. Фурната трябва да е на 250 градуса, без вентилатор. Вентилаторът ще изсуши кожата, нищо, че е завито.

И след това пет часа чакайте. Ще усетите, че е готово по аромата, който ще изпълни кухнята ви.