Паталеница е едно от най-красивите села в община Пазарджик, не случайно то е предпочитано и като вилно място, не само от обитателите на областния град. Жителите му са будни и предприемчиви хора, които от дълбока древност обработват земите наоколо. По времето на Второто българско царство тези територии били владение на Иванко, който бил назначен за техен управител от византийския император.

Иванко, както знаем е и убиец на цар Асен, а легендите за произхода на името на селото се свързват именно с неговата съпруга Елена.

Според една от тях, към края XII в. българската царица Елена, минавайки със свитата си през Баткунската крепост, си счупила крака. Това станало на слизане от крепостта, в землището на сегашната Паталеница и от словосъчетанието „упатила Елена“ възникнало името Паталеница.

Според друго предание царица Елена минавала по тия места, където сега е Паталеница, там имало само гъсти гори. Заради каменистите пътища каляската на царицата се счупила, а от гората изскочили разбойници. Царицата успяла да избяга в гората. Вървяла дълго и най-сетне стигнала до една колиба. А в нея живеела сляпа старица.

Бабата скрила царицата под купчина стари черги. Когато разбойниците дошли, бабата нищо не им отговорила, а само им показвала очите си, че не вижда и устата си, че не може да говори. Така спасила царица Елена. А тя, като отишла в царския си дворец в Търновград, изпратила на старата жена, в знак на благодарност, една престилка с жълтици.

С тях бабата направила голяма къща на мястото на колибата. И тъй нарекли новото село Патила Еленица, което след години се видоизменило в Паталеница.

Трета легенда гласи, че на югоизток от древния град Баткунион се намира местността  Трапезица. Преданието говори , че името си тази местност е получила от Иванко, който се съюзява с Калоян, като става негов побратим в битката за укрепването на властта и връщането на тези земи, които до момента били все още византийско владение.

Баткунската крепост му служела за лятна резиденция. По разположение крепостта много приличала на Асеновото имение в Търновград и затова той я нарекъл Трапезица. Факт е, че и до днес в селото има църква от XII в. , която се нарича Свети Димитър, така както е наречена и построената от  Асен и Петър главна църква на Търновград. 

Предание от по-късни времена

Има и легенда за Даян Делия. Той защитавал съселяните си от безчинствата на турските поробители и българските чорбаджии. Даян се влюбил в момиче от турски произход. Срещите между двамата млади били внимателно следени от турците и една нощ те устроили засада на Даян. Пробивайки обръча около себе си, той избягал в планината и образувал хайдушка чета, която е действала около десет години.

Към нея се присъединяват Атанас Качаков и Илия Качаков. Четата на Даян всявала ужас сред турците. Действията и станали причина за масовото изселване на турците от Паталеница към Пазарджик. Скривалището на Даяновата чета било Тъмното дере, което след смъртта на смелия войвода било наречено от народа Даяново дере. Даян не е застигнат от турски куршум, а от лоша болест. Говорело се, че му е била направена черна магия.