Няма българин, който в живота си поне веднъж да не е посетил столицата на Второто българско царство. Легенди и летописи разказват за възхода на нашите владетели и техните многобройни подвизи, но когато кракът ти стъпи на средновековния калдъръм, сърцето започва да трепка по друг начин.

Пътят от Пазарджик до Велико Търново през Прохода на републиката е около три часа. Градът е разположен на няколко хълма, но най-старата му част обхваща Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград.

И ако Царевец беше достъпен от много години насам, по-точно от 1972 -ра, то Трапезица отвори врати за туристи на 23 септември 2016 г.

22трапезица

Можете да се качите на историческия хълм по екопътека или чрез релсово съоръжение – фуникуляр, от 9,00 до 18,00 часа. На крепостта могат да се разгледат разкритите при археологически проучвания средновековни църкви и интерактивната експозиция в Центъра за представяне на културното наследство, която представя величието на столица Търновград и Второто българско царство.

Фуникулярът се движи по график всеки ден, без понеделник. Съоръжението не работи при температура над 35 и под 5 градуса, както и при силен вятър и дъжд. Капацитетът на движещата се по релси кабина е 15 души и няколко деца. Качилите се пеш не могат да слязат от хълма с фуникуляра.

Таксата вход за крепостта е 6 лева, а за ползване на фуникуляра – 10 лева. Комбинираният билет за Трапезица (такса вход за музеен обект и ползване на фуникуляр) e 16 лева, като посещенията за  децата до 7 години  са безплатни. Комбинирани билети на преференциални цени има за учащи (удостоверено с документ) – 12 лева; за родители с до три деца (майка, баща с до три деца на възраст 7-18 години) – 26 лева; български граждани над 60 години (удостоверено с лична карта) – 13,00 лева и инвалиди със социален асистент (50% намаление от цената на фуникуляра, без такса вход) – 5,00 лева.

22зимник

Трапезица е хълмът обитаван от болярите по време на Второто българско царство. Освен тях там живеели и техните слуги, които обгрижвали децата им, градинари, животногледачи, дори занаятчии, които трябвало да шият дрехите на своите господари, да правят съдове за тях и да коват техните мечове.

22музей

От 2013 година насам в града на хълмовете има и друга придобивка, музей на восъчните фигури, в който можете да видите как са били облечени царските двойки, как твори патриарх Евтимий или как протича животът на хората от простолюдието и занаятчиите. В подножието на Царевец Мултимедийният посетителски център “Царевград Търнов” предлага атракция, която е уникална на Балканите, оживяват владетелите, разнесли славата на Второто българско царство.
22фигури

Има достъп и до култовите църкви „Св. Четиридесет мъченици“ и „Св.Св. Петър и Павел“. Цената на билета за Царевец, както и всяка отделна църква с историческа стойност е 6 лв., за ученици с отстъпка за 2 лв. , предвидени са и намаления при посещение на цяло семейство с деца или групови посещения.

22царевец2

Входът към крепостта Царевец.

22царевец

Малката порта към Царевец, от която се открива невероятна гледка към Трапезица, църквите и Великата лавра „Св. Четиридсет мъченици“.

22църкви

В края на крепостта Царевец се намират останки от манастир и Лобната скала, от която били хвърляни изменниците на царя.

22лобната

Когато тръгнеш към върха на хълма ще откриеш останките от някогашното великолепие на царските дворци.

22дворецът1 22дворецътднес

Ето така изглежда мястото, в което е имало тронна зала, многобройни покои, църквата Св.Петка. Но за сметка на това като се обърнеш нагоре виждаш Патриаршеската църква.

22патриаршеската църква

В южния край на крепостта все още посреща Балдуиновата кула.

22балдуиновата22балдуин1 22балдуин-килия

След напускането на Царевец непременно се спуснете по пътя, който води към Великата лавра „Св. Четиридесет мъченици“.

22св.40мъчен

Преди да влезете в нея ще видите един от шедьоврите на Кольо Фичето, мостът над Янтра.

22мостфичето

22мъченици-надпис 22мъченици-фасада

Тук със сигурност е гробът на сръбския Светец Сава. Тук са и величествените колони на Хан Омуртаг и Иван Асен II, но гробът на Калоян все още поражда спорове. Това обаче не е попречило на великотърновци да обявят, че той се намира в двора на някогашния прославен манастир. Всъщност става дума за гроб 39.

Това гробът на Калоян ли е?

В началото на октомври 1972 г. археологът н.с. Въло Вълов открива гроб в северната галерия на църквата “ Св. 40 мъченици“. Този гроб, който остава в историята под номер 39, се превръща и в сензацията на разкопките в търновския храм.

Погребението е на мъж с необикновените за времето си 189 см ръст. Под лакътните кости на лявата ръка има пръстен. Пръстенът е златен, от почти чиста проба – 23,7 карата. Тежи 61,1 гр. Принадлежи към т.нар. пръстени-печати, много разпространени през Средновековието. Върху плочката на пръстена е изобразено животно в хералдична поза и има гравиран надпис в негатив – Калоянов пръстен. Според различните изследователи животното е различно. Някои виждат в него лъв, други – пантера, трети – барс. Сега негово копие може да се види в Археологическия музей във Велико Търново.

Няколко дни след разкриването на уникалната находка антрополозите са установили, че погребаният мъж е бил на около 40 г., че е със славянски черти и произхожда от северноевропейска раса. По безспорен начин специалистите са доказали, че е бил погребан с копринена мантия, вплетени в нея златни и сребърни нишки. На копринената му дреха е имало десетки металически копчета, а на главата му – сърмена тъкан във вид на кръст.
Веселина Инкова изследва тъканите и пише книгата „Калояновото погребение“ / 1979/. Този труд и носи титлата професор. В книгата си тя говори за Калоян, за човек с висок сан, но не и за цар. И пише в заключенията си и следното:

„Установените съществени данни за личността на притежателя на Калояновия пръстен и изключителните обстоятелства на неговото погребение, са съществен принос за окончателното разрешаване на алтернативното идентифициране на погребение номер 39 от некропола на църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново – погребение на „неизвестен досега в нашата история търновски болярин с името Калоян” или погребение на „българския цар Калоян”.

Откривателят н.с. Въло Вълов разказва за своята историческа находка във в. „Велико Търново” от юли 1973 г.:

„Особено внимание предизвиква един скелет със силно телосложение и необикновена за тази епоха дължина – 195 см. Той бе открит в най-източната част на северната галерия, точно там, където тя се отклонява и свързва с манастирската постройка. Лежи на 1,10 външно от северния зид на първоначалната застройка на църквата и е бил положен в дървен ковчег след изграждането на галерията. Повечето от костите му са здрави и в нормално положение. Върху челната част и около слепоочията, а също така и върху пръстта от двете страни на черепа се откриха останки от златотъкана материя от два вида. Единият произхожда вероятно от някаква шапка или златошит покров, другият вид може би е от възглавничка.

Останки от златотъкана материя се откриха около раменете, гръдния кош и лакътните кости. На същите места по скелета бяха открити 56 сребърни сферични копчета. В лявата половина на гръдния кош, непосредствено под лакътната кост, се откри златен пръстен-печат. Той е бил навярно върху малкия пръст на дясната ръка и се е изхлузил встрани по силата на своята тежест след разлагането на тъканите. Пръстенът е масивен, лят, с дебела кръгла плочка, носена от елипсовидна халка.

Върху лицевата страна в центъра с дълбок релеф е издълбана фигура на фантастично животно, което има тяло на пантера, дълга шия и глава на дракон.
Фигурката е в раздвижена поза, с вдигната над тялото опашка, извита назад глава и разчекнати крака с извадени остри нокти. Около нея също в негатив и обърнато положение на буквите е издълбан надписът „Калоянов пръстен”. Между думите, сочещи името на притежателя, е сложено разделително кръстче. Пръстенът тежи 61,1 грама. Неговата големина и съвпадението на името на притежателя му с името на българския цар Калоян (1197 – 1207) породи у някои автори, поместили материали за археологическите открития в Търново, мнението, че е открит гробът на този наш цар.

Липсата на царска титла в надписа на пръстена, както и обстоятелството, че гробът и положеният в него скелет са свързани със северната галерия, която, както изтъкнахме, е една от късно изградените части на църквата, са пречка за категоричното му възприемане като научно обосновано гледище. Данните, с които разполагаме в момента, предизвикват различни хипотези, по които нашата наука би трябвало да даде точен отговор.”

Веднага след откритието се разгаря големият спор кой е погребан в гроб 39- цар, севастократор или неизвестен Калоян.

22калоян1

Със сигурност обаче в храма „Св. Димитър Солунски“, в който е възвестено въстанието на Асен и Петър, са погребани двамата български царе, основали Второто българско царство.

22св.димитър