Нова награда и отличие за едно от „децата на Библиотеката при НЧ”Развитие- 1873” гр.Пещера”- Николина Барбутева. Тя спечели почетно трето място в областен конкурс гр. Пловдив за есе на тема „България в ЕС: 10 години по-късно“.

Конкурсът е посветен на 10 годишнината на България като пълноправен член на Европейския съюз. Организатори -Областен информационен център – Пловдив и Централен информационен и координационен офис на ЕСИФ. Партьори са Център за подкрепа за личностно развитие Общински детски комплекс Пловдив и Народна библиотека „Иван Вазов“.

         България в Европейския съюз: 10 години по-късно

Николина Барбутева

25николина

2007 година беше година на големи очаквания и надежди. Периодът от 2007 до 2017 ще определя като период на големи изненади от политическо естество. Сигурно по-прозорливите политически анализатори не са били изненадани от нищо и са пророкували този период отдавна, но тенденциите в политическото ни общество и последвалите събития, не мога да ги окачествя като положителни. В общи линии България си остана на тази позиция, на която беше до 2007. Големите надежди останаха само надежди. Не може да се каже, че България догони своите съседки от Съюза, въпреки „големите” усилия на много от политиците, защото видите ли, тук нещата не ставали толкова лесно. А защо не стават лесно? Ако се върнем назад във времето и чуем за пореден път обещаните утопии, в които ще изпадне България след 2007, всичко изглеждаше лесно постижимо. Сега членството ни в ЕС буди както смях, така и съжаление за тези пропилени за България 10 години членство.

Обещаваният напредък на България във всяко отношение остана празно обещание. Нашите политици са щедри на празни обещания, а ние наивни да им вярваме. Наивни като деца, на които са обещали бонбон или покорни като овце, а може би и двете. Политиката ни е правена от користни и некомпетентни хора. Точно такива ламтяха 15 години, за да направят всичко по силите си да ни вкарат в т.нар. клуб на богатите. Няма да се учудя, ако при едни реални и неподправени статистики се установи, че до 2006 сме имали по-голям икономически ръст. Влизането в този клуб или съюз не донесе финансов напредък за обикновения българин, а го запази на позицията му като най-беден в Европа. Това е позор и национално предателство! Аз като гражданин на Република България се чувствам омерзена.

Бях на 18 години, когато се случи това „велико” за нас събитие. За този период станах свидетел на това как моето поколение стана още по-лишено от морални ценности, замина за чужбина без желание за връщане в родината, млади хора, завършващи с хубава диплома, след което не могат да си намерят работа по специалността и попълват местата за продавач-консултанти, бармани, сервитьори, строители и т.н., защото там се печелят добри пари. Животът стана по-труден във всяко отношение. Стига с оправданието, че Европа дава пари. Дава ги, но каква им е реализацията? По същество ли е? С колко европейски проекти се облагодетелстваха лично знайни и незнайни имена от политическия живот на местно и национално ниво? Все говорим за откриването на повече работни места, а сме свидетели как млади хора не могат да си намерят работа даже и да е нещо не до там привлекателно. В този ред на мисли стигаме и до логични въпрос за колко пари работят тези хора. По-добре да не отговаряме на този въпрос, защото искрено ще разсмеем някой наш събрат от ЕС. България политна в страшна пропаст след 2007 и аз не съм оптимист за това, което ни очаква. Не смятам, че присъединяването ни към ЕС беше нужно. Повечето обикновени граждани бяха на това мнение, но по въпроса не се проведе референдум, както е редно да бъде, а и да беше, дълбоко се съмнявам, че вотът щеше да бъде обективен.

Ако трябва да се позовем на историята, ще си спомним, че България изживява две национални катастрофи. Е, участието ни в ЕС аз определям като третата. Изходът от предходните две е срив в икономиката, което е налице и днес, въпреки многото „факти”, които са в защита на обратната теза. Заставам зад тази позиция и я изявявам публично от името на всички, които мислят като мен. А вярвам, че повечето от здравомислещите останали у нас, ще ме подкрепят. Аз гласувам за излизане на България от ЕС. Това беше едно безумство, което трябва да се прекрати незабавно.