73 години от гибелта на Вела Пеева ще бъдат отбелязани на 3 май в родния ѝ град. Мястото на събитието е паметникът на партизанката в кв. Лъджене, съобщиха от общината. Ето каква ще бъде и програмата за поклонението:

11.00 ч.-12.00 ч. –  Възпоменателно поклонение пред паметника на ВЕЛИЧКА ПЕЕВА – ВЕЛА

                                   –   Почетен  караул  от  РК  ,, Родопчани ” –  НС  ,, Традиция  ”

                                   –   Водещ

–   Панахида  в  памет  на    ВЕЛИЧКА ПЕЕВА  –  ВЕЛА отслужена  от  енорийски  свещенник  Отец Иван

–    Възпоменателно   слово  от   кмет  на   Община   Велинград Д-р Костадин Коев

 Лично  творчество  от  школа  журналисти при  ЦПЛР – ОДК

Група за стари градски песни,,Вела”-НЧ,,В.Левски 1904”с ръководител И.Пещерски

–  Минута мълчание за почитане паметта на ВЕЛИЧКА ПЕЕВА – ВЕЛА

                                   –   Тържествен ритуал по поднасяне на цветя и венци

Коя е Вела Пеева?

28Вела_Пеева

Вела Пеева е родена на 16 март 1922 г. в село Каменица, в семейството на Пею и Катерина Пееви. Началното си образование получава в Каменското основно училище (1929-1936) и в Лъдженската непълна гимназия (1936-1938). През есента на 1938 г. постъпва в Пазарджишката девическа гимназия, която завършва през лятото на 1941 г. През първия срок на учебната 1938/1939 г. става член на РМС, влиза в гимназиалното ръководство на организацията и работи заедно с местните активисти Костадин Старев, Димитър Караиванов, Любен Шкодров, Лазар Боснев и други. Членува в есперантското дружество „Радио“ в Пазарджик заедно с други активни комунисти и ремсисти – Стоян Танев, Стефан Шкодров, Стойо Калпазанов и други.

 Паметна плоча, отбелязваща мястото, където през 1943 г. е издаван нелегалният вестник „Просветител“

През есента на 1941 г. В. Пеева се записва за студентка по педагогика, а през 1942 се прехвърля да учи география в Софийския университет. Посещава лекциите на Димитър Михалчев. Активистка е и на БОНС – участва в студентската демонстрация пред Народния театър на 8 декември 1941 г., прераснала в сблъсъци на с полицията и антикомунисти. От пролетта на 1942 до април 1943 г. Вела Пеева е привлечена от Емил Марков за сътрудник на Централната военна комисия при ЦК на БРП, прераснала в Главен щаб на така наречената НОВА. През този период тя работи заедно с Емил Марков, Адалберт Антонов – Малчика, Петър Вранчев, Владо Танов и други, като поддържа връзката на НОВА и ЦК на БРП с окръжните комитети на БРП и РМС в  Пазарджишко.

През пролетта на 1942 г. по инициатива на Вела Пеева група младежи (сестра ѝ Гера, Георги Шулев, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Пейо Бозов, Яко Й. Молхов), членове на бойната група на РМС в Каменица, започват да издават нелегалния вестник „Просветител“.

В нелегалност

На 27 април 1943 г. Вела Пеева минава заедно със сестра си Гера в нелегалност като партизанка в отряд „А.Иванов“. Прeз август 1943 г. е приета за член на БРП. При разделянето на отряда на четири чети около началото на септември 1943 г. Вела Пеева попада в състава на чета „Стефан Божков” с командир Г.Ванчев. По същото време обаче в лагера на четата край село Жребичко пристига разпореждане Вела Пеева и още няколко партизани да преминат на разпореждане към щаба на отряда, разквартируван в околностите на село Храбрино, близо до Пловдив.

В началото на ноември Вела Пеева отива в лагер „Техеран“ заедно с партизаните от четите „Георги Жечев“ и „Петър Ченгелов“. На 15 ноември 1943 г. в лагера пристига заповед партизаните от Чепинско да се обособят в отделна военна единица в рамките на III -та ВОЗ под общото командване на Методи Шаторов.

Така Вела Пеева, Гера, Атанас Семерджиев, Костадин Гяуров, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Атанас Юмерски, Надка Дамянова, Димитър Горостанов се отделят от „Антон Иванов“ и отиват в Чепинско, за да поставят началото на нова чета. В началото на декември 1943 г. в лагера край река Баталач е проведено събрание с участието на 15 партизани, на което четата получава името „Братя Кръстини“. Избрано е и ръководство: командир – Атанас Семерджиев, политкомисар – Манол Велев, агитпроп – Вела Пеева, домакин – Никола Божанов. През лятото на 1944 г. четата прераства в бригада „Чепинец“.

Смърт

През последната седмица на март 1944 г. четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов (Никита) – тръгват към Лъджене и Каменица. Целта им е да намерят група от други 4 партизани (Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Георги Шулев), които от доста време са в Каменския балкан, не знаят за смяната на лагера и да ги приберат в четата. На 26 март привечер групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов тръгват към гората над учителския санаториум, където трябва да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от насрочените две срещи с лъдженските им поддръжници се състои само едната, другата се проваля. Причината разбират от дошлия при тях младеж – Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на голямата сестра на Вела. Сутринта Пеева и Калпазанов решават да се оттеглят към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии пристига жандармерия. Друга рота тръгва от Каменица. Пеева и Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги забелязват и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и заловен, а Пеева успява да избяга и е укрита за няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния край на Каменица. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета обаче остават напразни поради засилената полицейска блокада на селото. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство. В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг.

Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг и съобщава на жандармерията. На 3 май жандармерията започва да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води Иван Божков, който насочва жандармеристите към местността Бялата скала, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя води бой 5 часа, докато има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната дружина майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ.

Памет

В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г.