Гергьовден винаги е бил на почит в Пазарджик, заради факта, че тук е имало казарма и легендарният 27 Чепински полк. Военните са били и сред градския елит, а освен със строева и бойна подготовка, те били ангажирани и с устройването на градските балове. В началото на миналия век тяхна арена бил салонът на читалище „Виделина“.

Пазарджишките кокони се носели модерно, те изписвали дрехите си от чужбина или ги поръчали при местни модистки. В уречения ден и час местният хайлайф пристигал на файтони или автомобили, за да вземе участие в пишното градско увеселение.

Голяма част от улиците на града по това време нямали паваж и тънели в кал, особено в пролетния и есенния сезон. Това от своя страна налагало хората да не напускат домовете си или да вземат мерки, за да не потъват до колене в лепкавата земна маса.

Вестниците от онова време пазят писмо на местни жители до общината, в което се настоява да се вземат „немедлени мерки, че да се изгребе калта, защото до домовете ни нямат достъп лекарят, нито пък може дете да иде на училището.“

Но да се върнем на Гергьовден, парад по всички правила предшестван от литургия по освещаване на знамената и последван от пищен градински обяд, също на Острова.

* Снимка: PZhistory.info

В София

1937г.

Гергьовден 1937 година с един от най-запомнящите се военни паради за Деня на храбростта. Цар Борис III връчва на софийските полкове новите бойни знамена. Старите, обгорени и прокъсани от куршумите, обикалят в прощално шествие под звуците на „Шуми Марица“ през препълнения площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Митрополит Стефан освещава новите, а после Царят лично с позлатено чукче заковава на всяко от знамената позлатен гвоздей с изображение на вензела си и лично връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Първата заря за Гергьовден се случва пак през 1937.

* Снимките са от фонда на Националната библиотека

1937борис