Днес православната църква почита Свети Епифаний Кипърски, имен ден празнуват носещите имената Герана, Герасим,   Герман, Геро, Искра и Искрен.

Православният свят почита днес паметта на Свети Епифаний Кипърски, известен още като Свети Герман Константинополски и Свети мъченик Панкратий. Герман е цариградският патриарх, на когото църквата посвещава отделен празник в календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството. Св. Епифаний бил син на беден еврейски земеделец във Финикия. Той от детство останал без баща, и майка му с труда си издържала двете си деца – син и дъщеря. Живеели в голяма бедност, случвали се дни, когато нямали дори хляб. Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, понеже нямало с какво да си купят хлаб. Добичето било твърде упорито и негодно за работа. Момчето повело магарето на пазара и скоро дошъл един евреин, който пожелал да го купи. Като видял, че Епифаний е негов сънародник той му казал:

– Ние с тебе се покланяме на един и същ Бог, Който обича справедливостта и истината, затова не трябва да ощетяваме никого. Да оценим твоето добиче по истинската му цена, за да не би, измамвайки се един друг, да прогневим Бога!

Момчето отговорило:

– Аз няма да ти продам магарето, защото не го бива за работа. Майка ми от нужда ме прати да го продам, понеже нямаше какво да ядем. Но щом ти ми говориш, че е грешно заради печалба да се ощетява ближния, то аз няма да ти го продам, понеже се боя от Бога и не ти желая зло. Евреинът бил поразен от ума и честността на момчето, дал му пари за хляб и Епифаний се отправил за дома си заедно с добичето. На връщане го срещнал човек, който също така искал да купи магарето, но Епифаний отказал да го прададе, като му обяснил – защо. В това време магарето започнало да рита и хвърлило момчето, което се ударило. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа.

– Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? – запитало момчето.

– Син Божи, Когото разпнали евреите – отговорил непознатият.

Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че сам е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него. Сиромашията на семейството му още повече се усилила. Майката била принудена да продаде нивата си и търсела някъде да нареди сина си да учи на занаят, когато изведнъж им дошла неочаквана помощ. Един богат еврейски законоучител на име Трифон, се съжалил над тяхната сиромашия, помогнал им и взел при себе си Епифаний. Той го обикнал и започнал да го учи. Момчето, което било разсъдливо и умно, скоро придобило големи знания по закона и Библията. Трифон го осиновил и го направил наследник на целия си имот. Майката на Епифаний по това време се поминала. Той взел сестра си при себе си и те живеели заедно в доволство и благоденствие. Станало нужда Епифаний да отде в село, за да прегледа останалото му наследство. По същия път вървял един инок на име Лукиан, който пишел книги, и с парите, получени от продажбата им, хранел просяците. Епифаний влязъл в разговор с него и те тръгнали заедно, когато неочаквано ги срещнал просяк, който паднал в нозете на Лукиан и извикал: „Смили се над мене, човече Божи! Ето вече три дни не съм ял нищо!“ Лукиан нямал пари, но снел горната си дреха и я дал на просяка, като му казал: „Продай тази дреха и си купи хляб!“ Епифаний се чудел на милосърдието на инока и изведнъж се удостоил с чудно видение: той видял, че от небето слиза към Лукиан светла, бяла дреха. Епифаний паднал пред нозете на инока, като го молел да му каже от каква вяра е. Лукиан разбрал, че благодат свише се е докоснала до душата на младия момък и че Господ го призовава. Той почнал да му говори за Христа и му обяснил истините на християнската вяра. Думите му дълбоко трогнали Епифаний. Той повярвал от цялото си сърце и той заедно със сестра му пожелали да се кръстят. Епифаний се стараел да избягва славата и известността и често оставял мястото, където се бил прославил чрез някое чудо, и заминавал другаде, за да може в усамотение и безмълвие да се предаде на молитва. Но навсякъде се събирали при него ученици, понеже той бил твърда мъдър, с удивителна яснота обяснявал Свещеното писание и с поученията си обърнал много езичници към истинския Бог. Епифаний бил на около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ Кипърски и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си. Епифаний бил много учен, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, между които „Изложение на ересите“ и „Тълкуване на библейските пророци“. Българите  наричат светеца Герман,  , Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълняват на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд. Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка.  Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният. Днес имен ден празнуват всички с имената Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра и Искрен.