Четири номинации са постъпили в деловодството на ОбС – Пазарджик във връзка с предстоящия избор за „Почетен гражданин“. Званието се присъжда ежегодно на Тържествена сесия, която се състои в деня на Св.Св. Константин и Елена и празник на града – 21 май.

Освен титлата „Почетен гражданин“, ще бъдат присъдени „Почетен знак“ и „Почетен диплом“. Заседанието по избора е възложено на специална временна комисия, която ще определи тазгодишният носител на наградата за признание.

Представяме ви номинациите по азбучен ред.

14арнаудов

Александър Арнаудов – филолог, историк и краевед, е номиниран от екипа на Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“

И както подобава историята на неговия род е добре проучена и сочи, че „произходът на фамилното име Арнаудови в речника на Найден Геров е даден като “албанец”, но прадедите ми, както и всичките им съселяни от с. Върбен, са чисти българи. Когато се установяват в с. Кошарево, всички казват само личните си имена и като ги питат от къде идват, те отвръщали, че са от Арнаутско и много скоро като фамилия на новодошлите се формира думата Арнаудови“. – пише в семейната хроника на Арнаудов. – „Писмени източници разказват, че около 1860 г. родът на Арнаукьете от с. Върбени, Леринско, Югозападна Македония се преселват в с. Кошарево и изкупува от местните турци 1/3 от селското землище. Земята те използват за ниви и ливади, построяват и 10 къщи, както и воденица. Многобройната им и задружна челяд стопанисва 1000 декара земя, вършее с двадесет коня и дои 12 крави. Арнаукьете са смели и безстрашни и дават отпор на турските господари.

Болките и борбата винаги са им били присърце и затова не е случайно, че един от братята – дядо Симо е бил народен представител в Първото велико народно събрание.“

Иначе Александър Арнаудов е роден през 1933 г. в Динката. Завършва специалност Българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работи като учител по български език и литература, а по-късно постъпва на работа в Общия народен музей в Пазарджик, от 1967 г. Окръжен Исторически музей – Пазарджик. В музея до април 1970 г. завежда отделите “Възраждане” и “Етнография”, а след това само “Етнография” и е главен уредник в Етнографския музей до пенсионирането си през 1994 г.

След пенсионирането си е нает за уредник на къща-музей „Георги Герасимов. И в момента Александър Арнаудов продължава своята творческа дейност. Той е живата история на града и благодарение на него са съхранени много доказателства за случилото се в Пазарджик.

Александър е и дългогодишен член на ВМРО. От октомври 1998 г. до октомври 2000 г.  е председател на регионалното ръководство на ВМРО Пазарджишки окръг и област.

Награден е с орден “Кирил и Методий” ІІІ степен.

14пазарджик
Основателят на Ансамбъл „Пазарджик“ Александър Начев е предложен посмъртно от ръководството на ансамбъла, в лицето на главния художествен ръководител Атанас Чолаков, диригентът на оркестъра Цанко Ненков, диригентът на хора Иванка Паунова и хореографа Костадин Низамов.

Александър Начев е роден на 27 май, 1925 г. в Пловдив, но по бащина линия родът му е от Лесичово, а по майчина от Копривщица. Биографията му е повече от впечатляваща. Той е човек, който на практика доказва, че човек може да постигне всяка своя мечта, ако следва своите цели, без да се отклонява за миг от тях.

Александър Начев е диригент, музикант, фолклорист, общественик с голям принос за развитието на музикалния живот в Пазарджик.

Изключително богата, многостранна личност, работи с възрожденски дух и апостолска всеотдайност през своя дълъг творчески път (50 години). През 1955 г. се заема с амбициозната задача да създаде в града самодеен ансамбъл за народни песни и танци по примера на ръководения тогава от Филип Кутев. Търси по селата хористи, инструменталисти, танцьори.

Записва народни песни, нотира, прави хармонизации. 20 години след смъртта му, следите от неговата богата музикална и педагогически дейност са живи, посочват вносителите.

14овчаров

Акад. Владимир Овчаров е номинацията на пазарджишки общественици, сред които д-р Стайко Спиридонов, проф. Петър Николаков, инж. Емил Йончев, д-р Никола Пенчев и др.

Акад. Владимир Овчаров е роден на 2.10.1940 г. в София, но родителите му са от нашия край, опасения, че може да има трудности при раждането му, отвеждат майка му в столицата. Владимир Овчаров е син на д-р Атанас Овчаров и д-р Веса Каранфилова.
Завършва медицина през 1966 г., от 1967 г. постъпва като асистент в катедрата по анатомия на Медицинския Университет – София, където работи и досега. Научната му дейност е предимно областта на невроморфологията, която започва още като студент – предимно структурата и хистохимията на ЦНС, филогенетично и онтогенетично развитие на редица области на ЦНС, структурата, хистохимията, пластичността и развитието на синапсите в ЦНС.
В последните 20 години работи върху половите различия в различни области на ЦНС. Дълги години е посветил на изследването на структурата и химичния състав на клетъчните мембрани на нервните, но и на редица други клетки – ентероцити, сперматозоиди, туморни клетки, скелетни мускули, структурата и хистохимията на миелина. Има също така редица изследвания и върху двигателната система междупрешленови дискове, скелетни мускули.
Редица изследвания са посветени на сърдечно-съдовата система, предимно кръвоснабдяването на мозъка, където данните имат съществено значение за невропротекцията на мозъка при различни операции,предимно в кардиохирургията. В своята изследователска дейност той е използвал редица методи, като е разработил и някои нови хистохимични методи. Получените многобройни оригинални резултати са отразени в над 220 публикации, повечето от които в международни списания с висок импакт фактор, както и на 5 монографии, три от които са издадени в чужбина. Взел е участие в десетки научни форуми, където е изнесъл над 240 съобщения.
Акад. Овчаров е дългогодишен университетски преподавател – провел е хиляди часове упражнения и семинари, както и хиляди часове лекции на български, немски и английски език. Лекциите за били за различни специалности студенти, както и за специализиращи лекари. Три пъти е бил гост – професор в Германия. Изнасял е лекции в редица европейски университети. Той е взел участие в написването на 23 учебника и учебни помагала, като някои учебници имат по 6 преработени издания. По тях са се обучавали хиляди студенти по медицина, дентална медицина, фармация и др.
Бил е ръководител и участник в множество научни проекти. Член е на 14 научни български и международни дружества, като на три от тях е председател. Акад. Овчаров е бил главен редактор на две български списания и член на редакционните съвети на 4 международни и 12 български списания. Получавал е много награди за научна, преподавателска и професионална дейност, бил е лекар на годината – 2007 г. Заемал е над 20 административни и научни длъжности, като е бил и ректор на Медицинския Университет София от 1999 до 2008 г. Той е организирал над 60 научни прояви – конгреси, конференции, работни срещи и симпозиуми.
Архитект Георги Сарамбелиев е предложен за Почетен гражданин от Дружеството на пазарджишките журналисти.

ТВОРЧЕСКА АВТОБИОГРАФИЯ на арх. Георги Тодоров Сарамбелиев

14arch_Sarambeliev600

Арх. Георги Сарамбелиев е роден през 1936 г. в гр. Пазарджик. От завършването на висшето си образование по архитектура в София през 1961 г. досега, в продължение на 50 години, работи в гр. Пазарджик последователно като проектант в Проектантска организация гр. Пазарджик до 1964 г., архитект в Архитектура и благоустройство при ОНС – Пазарджик до 1969 г., главен архитект на на Проектантска организация Пазарджик до 1983 г., главен специалист по синтеза при Окръжен съвет за духовно развитие и председател на Окръжна комисия по художествен синтез и архитектура до 1988 г., главен проектант в „Интерпроект“ – Пловдив до 1993 г., понастоящем – на частна практика.

През тези години по негови проекти са изградени редица обществени и жилищни сгради и други обекти:

Административна сграда на Обувен завод гр. Пещера – 1969 г.

– База за обучение на кадри на същия завод в курорта „Св. Константин“ – 1971 г.

- Младежки домове в Брацигово (1982 г.), с. Баня (1976 г.), с. Пашово, с.Грашево и с. Св. Петка (1983 г.)

– Приемна сграда на БЗНС – с. Славовица – 1984 г.

Общински дом в гр. Пазарджик – 1982 г.

– ЖСК „Мечта“ – бул. „6-ти септември“ в гр. Пловдив със 150 апартамента и магазини

– Адвентистка черква в гр. Пазарджик.

– Множество жилищни сгради и други монументално-художествени обекти съвместно със скулптори и художници, паметник на Поп Грую в с. Баня, паметници в с. Радилово, с. Ковачево, с. Дорково и др.

Участия в национални и международни конкурси:

– Почивна станция в Смолян – 1965 г. – Първа премия

– Център в гр. Пазарджик – 1971 г. – Трета премия

– Библиотека в Техеран – 1978 г.

– Мемориал в Толбухин – 1979 г. – Откупка

– Център – Несебър – 1982 г. – Трета премия,

– Мемориал „ Васил Левски“ в Карлово – 1987 г.

– Културен център в гр. Нара – Япония – 1991 г.

– Разширение на музея Прадо в Мадрид – 1995 г.

– Покрит пешеходен мост на р. Марица – 1994 г. – Първа премия и др.

През 2011 г. става носител на Почетния знак на Камарата на архитектите в България.

Кой получи званието през миналата година - ТУК