С прискърбие съобщаваме, че вчера ни напусна учителят по история, краеведът Хачик Хардиросян. От няколко години насам, той се бореше с коварно заболяване. Все още близките му не са обявили часа и деня за погребението. Ще ви информираме по-късно за това. 

16хачо

Хачик Михаил Мардиросян е роден на 26. X. 1953 г. в гр. Пазарджик. Основното /III ОУ „Ив. Батаклиев”/ и средното си образование /II СОУ „К. Величков”/ завършва в родния си град.

През 1977 г. завършва Великотърновския университет, специалност история.

Непосредствено след завършването на висшето си образование работи в Окръжен исторически музей – гр. Пазарджик.

От 1991 година е учител по история в учебни заведения в гр. Пазарджик /VII ОУ “Хр. Ботев”, Професионална гимназия по строителство, Професионална гимназия по промишлени технологии/.

Специализирал е  „Видеотехниката в обучението по история” /1996 г./ и „Гражданското общество в обучението по история” /2001 г./.

Хачик Мардиросян се отличаваше с широки и трайни интереси в областта на историческата медиевистика, историческата география, краезнанието, арменистиката.

При завършването на университета във Велико Търново защитава дипломна работа на тема: „Българо-арменските отношения в периода IV – VII в. и участието на арменците в политическия, социалния и културния живот на Първото българско царство /681 – 1018 г./”.

По време на работата си в Историческия музей в Пазарджик съсредоточава усилията си върху изследвания на средновековната крепост „Цепина” при с. Дорково, Пазарджишко и тракийската крепост в м. „Алков камък”, при с. Костандово, Пазарджишко.

В резултат на тези проучвания Хачик Мардиросян има съвместно с Недялка Гиздова две публикации в сборника „Археологически открития и разкопки през 1982 г.” : XXVIII нац. конференция по археология – Плевен – С. 1983 г., с. 40 и с. 71.

През същия период във в. „Септемврийско знаме”- гр. Пазарджик – Хачик Мардиросян публикува две статии – „Цепинските релефи на апостолите Петър и Павел” /в броя от 22 май 1982 г./ и „Разгромът на византийците – 1000 години от победата на Самуил над Василий II” /в броя от 9 август 1986 г./. През 1986 г. представя доклад на конференция, която се провежда в гр. Ветрен и е посветена на битката в прохода „Траянови врата”, спечелена от цар Самуил над Василий II – Българоубиец. 

Като историк и утвърден специалист в областта на краезнанието Х. Мардиросян участва активно в провеждането на беседи по история в училищата в гр. Пазарджик, както и в отпечатването на материали във в. „Ереван”, отразяващи съдбата на арменската общност в България.

Хачик Мардиросян работи и при реализирането на юбилейни вестници. Съвместно с Диди Дингилева в Юбилеен вестник на Исторически музей – Пазарджик от м. май 1999 г. публикува статия със заглавие „Уроци по родолюбие”.  Принос има и за обнародването на  Юбилеен вестник от Исторически музей – Пазарджик, посветен на 200 годишнината от рождението на Стефан Захариев и 140 годишнината от отпечатването на „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза”.

Хачик Мардиросян е консултант на Био-библиография за видния географ и историк на Пазарджик и Пазарджишкия край – проф Иван Батаклиев. Ползотворно е участието му със статии в списването на „Енциклопедия Пазарджик” /2011 г/.

Хачик Мардиросян няколкократно участва в предавания на „Час по България”, в които популяризира дейността на най-значимите краеведи на Пазарджишкия край, както и събитията, свързани с геноцида над арменския народ, извършен от управляващите кръгове в Османска Турция в периода 1915 – 1921 г.  

Регионалният Исторически Музей в гр. Пазарджик по достойнство оцени високо-професионалната и родолюбива дейност на г-н Х. Мардиросян и със Заповед № 9 от 10.01.2017 г. го награди с Паметен знак и Грамота за принос в опазване на културното наследство и развитието на музейното дело в Пазарджишкия регион. Тази година във връзка с 24-ти май – Денят на българската просвета и култура беше удостоен със специална награда на Община Пазарджик.

Хачик Михаил Мардиросян бе личност със светъл възрожденски дух !

Поклон пред паметта му !