ЗА НЕГО

Валери Иванов е роден през 1963 г. в  Пазарджик. Завършва Математическа гимназия „К.Величков“. След това Педагогика и магистратура – българска филология в ПУ“Паисий Хилендарски“.  Занимава се с редакторска дейност и литературна критика. Преподавател по български език и литература.

Носител на национални и международни награди: за социална и патриотична поезия.Член на СБП. Художествен ръководител на рок-група и Вокална студия „Вега“. Валери Иванов има 28-годишен стаж в ОУ „Проф. Иван Батаклиев“ – преподавател по БЕЛ и музика.

По какво се различават днешните деца от тези, в началото на Вашата кариера?

Липса на концентрация. Липса на романтичност. Липса на отговорност пред бъдещето на България. Липса на самодисциплина и трезва самооценка… Липси /знания и компетентности/… Вероятно – ползи към един бъдещ „космополитен“ свят, където критериите за ценност са принизени, за да бъдем „по-удобни“ за манипулации някому…

Как успявате да фокусирате вниманието на учениците?

Налага се да бъдем и паралелно с много строги – забавни, да разчупваме схоластичния стар „шаблон“ /мнозина колеги не успяват, за да удържат високата сериозна „репутация“ отпреди/… Учебният материал трябва да се „поднася“ игрово… Тъй като те са интернет-поколения, необходимо е да бъдем по-гъвкави, по-изненадващи в поднасянето на новата за тях информация… Тук от значение е Личностният фактор. Някои учители считат, че модерните „интерактивни“ методи са „спасение“ в ситуацията, но то е временно, ако не си „в час“ с връзката между генерациите.

Помага ли интернет в обучението, какво е влиянието на социалните мрежи?

При всички случаи – положително. Лично аз, като педагог с дългогодишен стаж, считам интернет-комуникациите за полезни. Всяко дете има достъп до информация от всякакво естество, най-вече – учебно. Някога… не всеки можеше да си позволи да има вкъщи речници, скъпа художествена литература, справочници… Тази пренаситеност от информация обаче има и често обратен ефект. Учениците по-рядко четат учебниците си, разчитат на преподаваното в час и на моментните си знания, тъй като ще ги „донабавят“ именно в интернет.

Какво пожелавате на Вашите колеги за празника?

Позволявам си да споделя своята позиция, независимо от най-светлия наближаващ празник на просветата и културата, което „постнах“ на своята стена във FB преди седмица, съвсем спонтанно: „Науката педагогика съществува независимо от правото и политиката, които трябва да ѝ се кланят. В българския посттоталитаризъм това все още не се възприема за аксиома на прогреса. Затова буксуваме. Не го оприличавайте на футбола. Не си играем с топка, а възпитаваме Човека. Защо учим децата на ценности, а когато пораснат – вие разбивате на пух и прах идеалите им, само защото…“

Вярвам в бъдещето на България. Вярвам в бъдещето на чудесните ѝ палави, неразумни, все по-неконцентрирани, но все по-открити и „агресивни“ за прогреса си като личности деца… Пожелавам на всички нас, които се борим за именно това светло бъдеще на Родината – родители, деца и учители – кураж, сбъднати светли надежди, хуманност и просперитет. Най-искрено. И Вяра в Светлото Утре на България!