Димитър ДЪНЕКОВ

ФК „Брацигово“ завърши сезона гръмотевично. Една-единствена дузпа не му достигна, за да сътвори сензация в национален мащаб, каквато щеше да бъде връщането на ЦСКА 1948 в областната му група.
Софиянци пристигнаха на стадион „Искър“ в Самоков със самочувствието на наследници на именит тим и на бъдещи републикански шампиони. Със себе си те бяха понесли две големи кошници – едната празна, а втората пълна. С първата, според тях, те трябваше да отнесат от Самоков поне 5-6 гола, отбелязани във вратата на техния селски (пак според тях) противник. Втората пък бяха заредили с бутилки шампанско, по бройка на човек, за да ознаменуват влизането си в Трета футболна лига. Като първа стъпка към републиканския връх, разбира се.
От своя страна, нашите момчета с ясното съзнание, че са далече от професионализма на съперниците си, заложиха голата си чест. И не сбъркаха.
Играта потръгна според очакванията, но не съвсем. Че инициативата бе подета изцяло от именитите, едва ли бе изненада за някого. Млади, пъргави, бързи, технични и сработени помежду си, възпитаниците на Валентин Илиев се втурнаха на тотален щурм веднага след първата съдийска свирка. И запазиха натиска до края на срещата. Превъзходството, което демонстрираха те, няма как да се отрече. По време на целия мач топката се въртя изключително в нашето поле. Публиката стана свидетел на отлични спринтове, финтове, пасове, спиране на топката, игра с глава и на какво ли още не. Не се видя само най-важното – точността на завършващия удар. А именно тази липса се оказа най-сладкия елемент на този сблъсък, защото брациговци така и не се предадоха според предварителните очаквания. И то без да става въпрос за някаква глуха защита от онзи тип, който запалянковците наричат „опълченска“. Напротив – отпорът, който срещнаха противниците ни, бе не по-малко техничен от атаките им. Спокойно и уверено, нашите не се освобождаваха от топката на всяка цена, а търсеха възможности за контраатака. И от време на време успяваха донякъде.
Инак си беше съвсем ясно, че четата на Фиго (играещия треньор Борис Благоев) може да разчита на победа единствено при равенство в мача и след изпълнение на дузпи. И за учудване на смаяните софиянци, тази тактика успя! С изнизването на минутите те ставаха все по-нервни и все по-припрени. Към нашата врата се заредиха удар след удар и корнер след корнер, но един от друг все по-неточни и по-неефикасни. В ЦСКА вече явно не бленуваха очакваните 5-6 гола, а забленуваха само за един-едничък. Той обаче така и не падна. И ако през тези 90 минути софийските шампиони изживяха кошмар наяве, то неговото име безспорно бе Иларио – нашия вратар Станислав Шеров. О, този Иларио! Наречете го котка, пантера, или нещо още по-гъвкаво или по-пъргаво – няма да сбъркате! Този герой понесе половината от тежестта на мача, но я удържа безапелационно. И превърна първенците от София-област в жалка картинка, когато настъпи моментът за изпълнението на дузпите. След като пропуснаха първата, пак благодарение на Иларио, те се сгушиха пребледнели като деца, изоставени на палубата на „Титаник“. Срамът от евентуалното отпадане вече бе оросил челата им с едри капки пот. Навярно вече им се привиждаха заглавията в утрешните спортни издания. А вероятно се чудеха и какво ли да я правят онази кошница с шампанското – да си я връщат ли, или да ни я подаряват..
О, как заликуваха след пропуска на Пейчо Малинов! Как възторжено започнаха да се къпят с пенливото вино! Милите те! Радостта им беше толкова еуфорична, сякаш бяха отстранили не „Барса“ от Брацигово, а „Реал“ от Мадрид.
Все пак спортсменският дух изисква да поздравим съперниците ни с „успеха“ им и да им пожелаем попътен вятър към следващата група. Сред тях има момчета с качества на потенциални ярки бъдещи звезди или дори национали, с които може би някой ден нацията ще се гордее.
За нас, феновете на скромния ни аматьорски тим, остана огромното удовлетворение, че присъствахме на една красноречива и запомняща се лекция на тема „Как трябва да се защитава клубната чест“.
Благодарим ви, брациговски юнаци!