Датата девети юни е паметна за Славовица от 1923 г. насам. В нощта на преврата, който унищожава правителството на Александър Стамболийски, а пет дни по-късно е извършено и зверското му убийство. По ирония на съдбата жизненият път на прочутия политик завършва в бащината му къща, там където той е поел първата си глътка въздух.

09стамболийски - славовица

В близост, в местността Янини грамади се намира и паметникът – костница, в който се съхраняват тленните останки на Стамболийски, неговата майка Катерина и брат му Васил. И трите обекта фигурират в списъка с исторически паметници на култерата от национално значение от 1968 година.

Александър Стамболийски чупи писалката след като подписва Ньойския договор

Лидерът на земеделците е роден на 1 март 1879 г., година след Освобождението на България, в малкото селце Славовица в източната част на рида Еледжик от Средна гора. Две години учи в известното за времето си земеделско училище в с. Садово (сега град), а по-късно завършва Лозаро-винарското училище в гр. Плевен, където е ученик на основателя на Българския земеделски съюз Янко Забунов. Участва в учредителния конгрес на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). През следващите години Стамболийски учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но прекъсва внезапно учението си поради заболяване от туберкулоза. През 1908 г. е избран за народен представител от листата на БЗНС. Така започва неговият забележителен политически път и постепенно и по естествен начин Стамболийски се превръща във водач на тази партия. Той и съмишлениците му издигат лозунга за самостоятелна селска власт, защитаваща общоселските интереси на голямата част от българите.

През 1910 г. Стамболийски се жени за Милена Даскалова, от която има две деца – Надежда и Асен.

По убеждения репубиканец и винаги с ясно отрицателно отношение срещу войната, Стамболийски е против промените в Търновската конституция и е явно против Първата световна война и участието на страната в нея. Дори не подозира, че ще е човекът, подписал мирния договор след войната. Отношенията му с цар Фердинад през 1915 г. са влошени и той е осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през 1918 г. е освободен и отива да води преговори с въстаниците. Близък до техния мироглед той естествено оглавява въстанието и става дори Председател на Радомирската република. По-късно след неуспеха на това въстание е амнистиран.

09стамболийски

 

През 1919 г. Стамболийски е участник в коалиционното правителство на Теодор Теодоров и участва в преговорите около сключването на Парижкия мирен договор в Ньой. Поема отговорността България да подпише договора, но след самото подписване счупва писалката, с която слага подписа си. Следват парламентарни избори на 21 май 1920 г., когато е съставено правителство само от БЗНС. Оглавеното от Стамболийски правителство се опитва да преодолее последствията от Ньойския мирен договор, така неизгоден за България. Настъпват изключително тежки години за страната и ръководеното от него правителство.

Историците дават противоречиви оценки на управлението на БЗНС. Постепенно правителството на Стамболийски губи позиции, особено по отношение на слуховете за т.нар. Балканска федерация, където България ще е под влиянието на Сърбия (Нишката спогодба от 23 март 1923 г.).

Всичко това води до назряването на условия за извършването на военен преврат срещу правителството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 г., организиран от царя на България и т.нар. Военен съюз. В момента на преврата Стамболийски е в родното си село Славовица и не успява да организира  съпротива. В Плевенско и Шуменско  възникват селски бунтове, известни като Юнското въстание. Но те бързо са потушени. Стамболийски прави опит за организиране на селяните и дори следва обсада на  Пазарджик, но не успява и оттегля силите си, за да не доведе до жертви сред цивилното население.

Военният министър дава заповед Александър Стамболийски да бъде заловен и убит. Селският водач е заловен край село Голак (Ихтиманско) и отведен в Пазарджик. По-късно е настанен във вилата му в с. Славовица, където е убит от група членове на ВМРО, водени от войводата от Скопие Величко Велянов. Затворен в старата постройка в близост до вилата си, той поставя своя кървав подпис на стената – и днес може да се види този съхранен от историята надпис.

През 2000 година вилата е опожарена до основи, заедно с много ценни документи и предмети, но в следващите години с помощта на финансирания от общината и спонсорства, историческата вила е възстановена в първоначалния си вид и отново отворена като музей.

09стамболийски - музей1