Античното Равногорското съкровище, което се съхранява в Регионален исторически музей – Пазарджик, ще гостува в сборна изложба, посветена на тракийското наследство, която ще бъде експонирана в Градския музей в Берген, Кралство Норвегия за периода септември – декември 2017 г., е с наименование „Легенди в злато.Тракийски съкровища от България“.

В изложбата ще участват експонати от 12 български музея, един от които е именно РИМ-Пазарджик. Тя се финансира от Двустранния фонд за сътрудничество по Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ и Програма БГ11 „Изграждане на капацитет и институционално сътрудничество“.

Музеят получава и парична компенсация за предоставяне на своите експонати в изложбата. Това участие е пореден пример за високия авторитет на нашия музей, който е желан партньор при провеждането на международни и национални форуми.

******************

Съкровището от Равногор

Открито е от археолога Георги Китов през 1987 г.  в близост до с. Равногор при проучване на тракийски могилен некропол. Съкровището е било положено в цепнатина на скала и покрито с насип от пръст. То представлява сребърни апликации за конска амуниция. Състои се от: начелник, седем кръгли апликации и наниз от сребърни мъниста.  Начелникът е уникален – няма друг подобен, открит в българските земи. Шест от апликации се групират по двойки, които са изпълнявали функцията на набузници от двете страни на конската грива. Първата двойка е с бюстове на Атина с шлем с гребен, с щит и копие. Втората двойка е с бюстове на Нике, чиито крила са предадени с подробности. Третата двойка са бюстове на богинята Артемида. Последната апликация е била поставена на гърдите на коня. Изобразеното божество вероятно е синкретичен образ – съчетава атрибути на Аполон, Нике, Дионис и показва тракийска традиция.

Съкровището се датира в III -II в. пр.Хр.

Участвало е в изложби в Швейцария, Белгия, Германия, Франция, Испания, САЩ, Япония.

В две от другите проучени могили са открити куполни гробници. Засега те са най-високо разположените (1300 м. вис.) и с най-големите кръгли камери в Тракия. Изградени са от плочести камъни без спойка. Гробниците се датират в IV- I в. пр.Хр. Те вероятно дълго време са били използвани като мавзолеи (или светилища), преди да бъдат засипани. Ограбени са още в древността.