Популярният поет и бард Ивайло Диманов утре ще бъде гост на Пазарджик, в Дружество на писателите – в 15: 00 ч. Той ще бъде представен от Валери Иванов.

Ивайло Диманов обича професията си на журналист, но често я сменя. Българският Гюнтер Валраф пръв влезе в прочутата тракийска гробница край Свещари, съчини любимия студентски хит „На недельку до второго я уеду в штат Айова“, разпространяван тайно през 80-те. Пял е заедно с Ромина и Ал Бано, със самия Окуджава.

Първата му стихосбирка „Площад Гарибалди“ бе преиздадена и взе наградата на СБП на „Южна пролет“.

Автор е и на сборниците с разкази „Шлиферът на Леонардо“ 2006 г. и „Килър с 24 диоптъра късогледство“ 2010 г, както и на „Не стреляйте по Мелпомена“ 2009 г. – сборник с театрална критика.

През 2015 г. излиза и музикалния му албум с авторски песни „Наздраве, Самота!“.

Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, руски и турски.

Почитателите на поетичното слово приеха още на първо четене втората книга на Ивайло Диманов – „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ и едва появила се на книжния пазар, стихосбирката бе разграбена. Неслучайно патриархът на съвременната българска поезия Александър Геров написа в своя дневник: „Ивайло Диманов – много талантлив поет!“
„Шлиферът на Леонардо“ е начало на световната поредица „Вулгарен хумор“ на издателство „Алтер Его“. Заглавието е недвусмислена пародия с бестселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ и идва нарочно, за да провокира интелигентния читател, отегчен от сълзливи и милозливи холивудски четива с вкус на прекипяло шардоне. Острият хумор и метафорична гротеска на автора ще накарат читателя да изпие на един дъх невероятните истории в сборника, да се посмее от сърце над Нейно Величество Глупостта, която като че ли няма почивен ден в абсурдите български, в които всички ние живеем.

ПОКАЯНИЕ
 Ивайло Диманов

 

Есента е избягал каторжник
с разкъсани дрехи.
Есента е изложбена зала
за слепи деца…
И последната моя надежда
за слънчице взеха я
мръсните облаци –
тия бирници с алчни сърца. 

Няма нищо по-тъжно от
мъртвите есенни плажове.
Даже гларусът хукна
към топлите южни страни.
Острият вятър рисува по пясъка
лунни пейзажи,
а морето е стара конюшня
за морни вълни…

 

Аз седя върху мокрия пясък
с бутилка шампанско.
Колко път извървях,
а не стигнах до божия храм.
Тази нощ ще нападна
с оръжие градската банка
и с парите ще купя
приятел, любима и брат…

 

Есента ме поглежда с насмешка
и тръгва нататък.
Есента е красавица мургава
с черни коси…
Отведи ме оттук,
моя циганко, ето ръката ми.
Отведи ме оттук
и душата ми грешна спаси!