ЗА НЕГО
Георги Връбчев – роден в гр. София. Завършва средното си образование в ЕГ “Бертолт Брехт” – гр. Пазарджик и висшето си образование в СУ “Св. Климент Охридски”, юридически факултет, специалност – право. Работи като нотариус. Семеен, с две деца.

Член на Дружеството на писателите – гр. Пазарджик и Асоциация „Култура” – гр. Пазарджик. Член на настоятелството на читалище „Развитие – 1873 г.” – гр. Пещера. Почетен член на Centro Artisti Salernitani, Салерно, Италия през 2014 г. Пише както проза, така и поезия.

Автор на книгите „Някъде…там…някъде”, 2008 г., „Заветът на викинга”, “The Legacy Of The Viking”. Стихотворението „На Майка България” е включено в италианския поетичен сборник L`ATTESA”/”Очакване”, издаден през 2012 г.

Печели първо място в категория – проза на шестнадесетото издание на международния конкурс “La Piazzetta” 2014, проведен в гр. Салерно, Италия – с разказа си „Коледа”. На същия конкурс, в категория – поезия, стихотворението му “Morituri te salutant” е отличено с грамота.

Разказът „Коледа” е включен в „Алманах „Нова българска литература” Проза 2014” на Фондация „Буквите”.

Разказът „Пътят на Уил” е включен в сборника на издателство „Gaiana book&art studio” – „Вдъхновени от Краля”, 2014 г. Печели специалната награда на Регион Кампания и трето място в категория – проза на седемнадесетото издание на международния конкурс “La Piazzetta” 2015, проведен в гр. Салерно, Италия – с разказа си „Стела”.

Разказът „Песента на глухаря” е отпечатан в бр. 29/2015 г. на вестник „Словото” – печатен орган на Съюза на българските писатели. Печели второ място в категория – проза на осемнадесетото издание на международния конкурс “La Piazzetta” 2016, проведен в гр. Салерно, Италия – с разказа си „Песента на глухаря”. Печели трето място в категория – проза на деветнадесетото издание на международния конкурс “La Piazzetta” 2017, проведен в гр. Салерно, Италия – с разказа си „Авалон”. Това е и поводът да ви срещнем с него.

01жоро-награда

Г-н Връбчев, най-напред да ви честитим поредната литературна награда и да ви помолим, да разкажете малко повече за конкурса, който спечелихте преди броени дни.
Става дума за деветнадесетото издание на конкурса „La piazzetta“, провеждан в гр. Салерно, Италия – за творби в различни аспекти на културата. Разказът ми „Авалон“ получи бронзов медал в категория „проза“, което е четвърта по ред награда за различни мои разкази в последните години.
Как подбирате темите, по които пишете?
 Темите в повечето случаи ме срещат сами в ежедневието, други са плод на нещата, които обичам, книгите, които обичам да чета, историите, които обичам да гледам. „Вземам“ хрумването, подлагам го мислено на критичен оглед и пробвам, ако ми се стори, че става, сядам да пиша.
Прозата е Ваше амплоа, изкушен ли сте и от поезията?
Така се стекоха обстоятелствата в последните години. Иначе започнах с поезия много, много отдавна, по-късно последва прозата в няколко начални опита за разкази, продължиха заедно и прозата „погълна“ поезията. Почти като в живота. Почти. Не съм спрял да пиша стихотворения – по-рядко, но надявам се по-качествено, отколкото в началото.
Кога намирате време за писане – през деня или през нощта?
Обикновено пиша вечер късно или сутрин рано.
Много известни български писатели са юристи по образование, както това се случва с Вас, помага ли Ви правото или пречи на писателя Връбчев?
Професията ми помага и в субективен и обективен смисъл. И в правото, и в писането нещата трябва да следват своята логика, причинно-следствената си връзка. Кажеш ли „А“ дръжен си да стигнеш до „Я“. Освен това се срещам с толкова много различни хора, наблюдавам толкова много съдби, толкова добро и лошо… Неминуемо това дава отражение върху писането. За мен е особена чест, че непреходният Антон Дончев е завършил право в СУ“Климент Охридски“, без естествено да търся какъвто и да е паралел. Той е икона. В първа част на „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ има едно описание на линията между снега и небето, което е открит урок по писане, висш пилотаж. Сборникът му „Девет лица на човека“ заслужава Нобелова награда.
Кои са най-големите ценности, които човек може да притежава?
Честност и доброта. От всичко друго наоколо има по много. Прекалено много.
Кои са любимите Ви филми? Музика? Спорт?
„Усещане за жена“, „Конан“, „Кръстникът“, „Междузвездни войни“, „13-ят войн“, „Роки 1 и 6″ и още много, много други. Хеви метъл и по-специално „Manowar“, изобщо съм фен на целия спектър рок музика. Качествена. Освен това харесвам класическа музика, особено Вагнер и Бетовен, както и хубавата музика въобще. Слушам музика буквално непрестанно. Докато пиша също. Силно. Спортувам през целия си съзнателен живот, както и през част от несъзнателния преди това. Вината за това е на баща ми. Спортовете, които обичам да практикувам са: футбол, бодибилдинг/културизъм, лека атлетика, волейбол, баскетбол.
Любимите Ви писатели?
Иван Вазов, Антон Дончев, Стивън Кинг, Ъруин Шоу, Александър Дюма – баща.
Мнението Ви за съвременната българска литература?
Прекалено сепарирана на групи, групички и по-малки образувания. Пазарът е единствения критерий и при ограничения му обем и структура страда качеството. Десетки, ако не и стотици качесвени книги не докосват широката публика именно поради този факт. А трябва. Това, което ми дава надежда е, че българската нация и народ не спира да пише и да чете. Рано или късно, това ще даде плод. И най-високият бент може да бъде преодолян от водата на най-крехкия поток, стига тя да бъде чиста, бистра и неспирна.