Летен Атанасовден – празнува се на 5 юли. В християнският календар празникът е посветен на св. Атанасий Атонски, роден в гр. Трапезунд и живял през Х в. Отдал се на Христовата вяра, Атанасий отива в Света гора и там заживява аскетичен живот до края на дните си, след което е канонизиран.

В житието му са упоменати чудати истории, като тази, в която той започнал да строи манастир, но средствата за него не достигали. Той се отчаял, но в този момент пред него се явила Богородица, за да укрепи вярата му, тя го накарала да удари с тояжката си по скала в подножието на Атон. Мигом от там потекла вода. Точно този момент е най-често изобразяван на икони и стенописи. Много чудеса сътворил след това светецът. В друга притча се разказва как той превърнал морска вода в питейна.

Освен Летен Атанасовден, празникът е наречен още от народа и Жетвар и „Сред лято“. Вярва се, че на този ден св. Атанасий „облича кожуха си и ходи при бога да  моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило“. Празникът е свързан с началото на жътвата в планинските райони. Съпровожда се с обредно-магически действия. Обикновено пръв зажънва най-възрастният и опитен жетвар, който има „лека ръка“.

Често жетварите запасват около кръста си житни класове, за да нямат болки при навеждане. Първият сноп жито се завързва с червен конец и се изправя с благословията: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!“. Намерените двойни житни класове – „цар“, „майка на нивата“, пазят до края на жътвата и ги сплитат на плитка с червени конци, чесън и монети, която наричат „брада на нивата“, „богова брада“, „коса“ или „нивина“.

Брадата се сплита от девойки с живи родители и се пази до следващата година. На места в Тракия всяка домакиня на този или следващия ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича Кокоша църква. В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи „за дъжд и берекет“. В западните краища св. Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България се изпълняват обичаите за дъжд Пеперуда и Герман.

На този ден обредната трапеза включва прясна пита, кокошка, а в някои райони – курбан.