Пазарджик е по-жив от всякога. Това показа провелото се днес обществено обсъждане за бъдещето на бул. „Александър Стамболийски“. И е така, защото връзката този път беше двустранна. Общината се реши да протегне ръка, с ясната мисъл, че ще бъде хейтвана.

Хората повярваха, че ще бъдат чути, защото искат плочки, велоалеи, дървета, които не повдигат плочките, улици, които събират, а не разделят вървящите по тях. Да ме прощават общинските съветници, които се появиха на обсъждането, но мисля, че го направиха, за да бъдат видени.

Бяха. Видени. Но не разпознати.

Защото хората не ги виждат помежду си, а само по новините на „Телекабел“ веднъж месечно, ако ги покажат. Както и да е. Съветниците се съветват най-вече помежду си. Кметът Тодор Попов дойде лично, за да открие срещата и за да покаже, че той самият има отношение към този проект.

Защото общината промени проекта си, осъзнавайки, че когато има повече от едно мнение, това ти дава шанс да избереш по-доброто. Зарадвах се, защото петима души наистина показаха отношение и извадиха на показ проекти, които дават шанс да видиш архитектурата в цялата ѝ прелест. Чест и почитания за арх. Мурджев.

Истината е, че парите не стигат.

Истината е, че трябва да се направят много неща за града и три трети от тях не търпят отлагане.

Истината е, че кметът ни е пич. 

Знам, че сега ще започнете да ми обяснявате точно обратното. Знаете ли, защо го харесвам? Защото търпи развитие. Много е далеч от закостенелите глави, които виждам в доста партии. Харсвам го, защото има отношение. Особено към добрите идеи. Харесвам го, защото е в състояние да прозре пет хода напред. И защото е наясно, че да управляваш една общност като нашата е непосилно за много други.

И да, днес Пазарджик започна да пише най-новата си история. Историята, в която общината иска да чуе своите граждани. Историята, в която гражданите могат да говорят всичко, даже и глупости, не, че досега не се е случвало. Радвам се, че толкова много хора успяха да се обединят около една кауза и да изразят своите виждания. За съжаление видях и такива, които искаха да яхнат вълната. Да използват идеята на Инициативния комитет за собствени нужди. Но, то това не е от днес.

Не ми се изясни защо трябваше да има гласуване на всеки един от проектите, а и също защо едни и същи хора гласуваха за два проекта, но процедурата така или иначе няма нито смисъл, нито значение за бъдещата реализация. Общественото обсъждане, мили хора, се прави, за да се видят идеите. Проектът се изпълнява от онзи, който го плаща. Ако сте го убедили, че павето е по-добро от плочката, той ще намери пари, за да го направи с павета.

Сигурна съм. Казвам ви, кметът ни е пич.