Начало на водоснабдяването се поставя през 1748 г. с хващането на изворите при село Ивайло на 5 km северно от града и отвеждането на водата по канални тръби до 43 чешми.

Основната причина за това водохващане е завършването на строителството на Куршум хан, където също имало течаща вода, а голяма част от хората живеещи около колосалната за времето си сграда, ползвали чешмите, за да си наливат питейна вода. Основното свидетелство за това събитие е каменен надпис, който бил поставен на фасадата на хана и гласял:  „Нека жадните за вода се молят богу за душата на строителя, Айше султан е докарала с богоугодни цели текущата вода“. - свидетелството е документирано пътешественика Евлия Челеби, който продължава: Действително стиховете са тъмни и недобре римувани, но най-после такъв е надписът. Каквото и да е, аз вече цели четиридесет години пътувам по отоманските, персийските, арабските, полските и чешките земи, и досега не съм виждал такъв голям хан, да прилича на крепост.“

Не малко били и дворните кладенци, но тяхната вода не ставала за пиене по различни причини. Била ползвана за хигиенни нужди и напояване на насажденията. Водопроводът и тръбите поставени в средата на 18 век се използват до 1930 г.

Тогава започва ремонт на водопровода на Пазарджик и в момента тръбите поставени преди осемдесет и седем години работят. Те съществуват при това без да дават дефекти и да причиняват аварии на днешния пазарджишки булевард „Александър Стамболиски“. По време на вчерашното обществено обсъждане на предстоящия по улицата ремонт стана ясно, че голяма част от водния цикъл на града не е подменян от онова време насам.