Древен каменен манастир се издигал на връх Свети Илия край днешното село Равногор. Обителта била съградена по време на Второто българско царство. В духовното средище, което се намирало на оживен път, имало монаси – книжовници. Тяхната цел била да събират и преписват християнски Евангелия, както и други ръкописи, за да утврждават вярата приета от Цар Борис I.

Манастирът бил част от голям брой такива места, които създавали духовния венец на Родопите. Манастирът се наричал Свети Илия. Той бил посещаван от търговци тръгнали от Пловдив към днешна Гърция, приютявал вярващи от всички краища на Средновековна България. Откъслечни сведения за манастира могат да бъдат открити в летописите на Света гора, защото святото място било сринато до основи по време на турските нашествия в Родопите. Част от монасите успели да се спасят и отнесли със себе си спомена за това изпълнено с молитви за добруване място.

14мастир1

Легендите и преданията в Равногор обаче все още са живи. Още 1908 г. на мястото на величествения белокаменен манастир бил издигнат малък параклис, за да напомня на поколенията за случилото се преди столетия. В момента в параклиса се извършват богослужения целогодишно, но най-вече на празника Илинден, когато пристигат хиляди жители и гости за поклонение. На самия връх се приготвя курбан в чест на светеца, дал име на възвишението и на старата обител.

14манастир2

Утре връх Свети Илия ще приеме и гостите на Четвъртото гайдарско надсвирване в родопското село.

14манастир3

Кой е Свети Илия?

За старозаветния пророк св. Илия е разказано в Трета и Четвърта книга „Царства“ . Той се появява, за да върне еврейския народ към бог Яхве, защото под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахав, бил въведен култа към Ваал. Нищо не се знае за произхода му, а името си, което означава „Яхве е моят Бог“, явно е получил в следствие на делата си.

14свети илия

Пророк Илия се появява, за да върне еврейския народ към Истинския Бог, защото се е увлякъл по идолопоклонство под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахаав. Нищо не се знае за произхода му. Името му, което означава „Моят Бог е Яхве“ може би му е дадено, заради борбата му с култа към божеството Ваал. Характерното за Илия е, че проповядва и изобличава дръзко и безстрашно.

По това време Ваал бил смятан за божество на природата, отговарящ за дъжда, гръмотевицата, светкавицата и росата. Служението пред този демон се изразявало в мазохистични ритуали, често придружавани от човешки жертвоприношения – в повечето случаи на деца. Пророкът предизвиквал от името на Яхве не само него, а и Езавел, жреците ѝ, Ахаав и цял Израел.

По това време финикийският бог Ваал – божество на природата, отговарящ за дъжда, гръмотевицата и светкавицата, бил почитан сред евреите в образа на телец. Служели му, като му принасяли човешки жертви, в повечето случаи на деца.

Пророкът предизвиквал от името на Яхве не само него, а и Езавел, жреците ѝ, Ахаав и цял Израел. Езавел, разгневена от заповедта на Илия да се избият всички неини жреци, заплашила да го убие, но пророкът избягал в пустинята, където прекарал 40 дни и 40 нощи и дори разговарял с Бог, който го насърчил да продължи делото си.

Вторият сблъсък на Илия с властта започнал, след като цар Ахав поискал да отнеме лозето на някой се Навутей, защото било близо да палата му. Човекът отказал и Ахав, макар и ядосан, се оттеглил. Коварната му съпруга обаче намерила двама лъжесвидетели, които набедили Навутей, че е хулил царя. Затова и го убили с камъни.

По Божия заръка разгневеният Илия отишъл при царя и го обвинил в убийство и кражба. Избухнала свада, в която Ахав го нарекъл свой враг. Това разлютило още повече Илия и той изрекъл страшно пророчество – че цялата държава ще отхвърли властта на царя, че кучета ще разкъсат Езавел и че цялото му семейство ще умре. Като чул това, царят се разкаял, а Бог се смилил над него. Жена му Езавел и синът му Охозия обаче продължили да почитат бог Ваал. След като Охозия станал цар, паднал и се наранил сериозно. Илия предрекъл, че няма да стане от леглото. Така и се случило.

 

След като изпълнил мисията си на земята, пророк Илия се възнесъл на небето. Старият завет разказва, че веднъж стигнал да бреговете на река Йордан заедно с ученика си Елисей. Илия свалил кожуха си и ударил водата с него. Тя се разделила и двамата преминали по сухо. Извежднъж се извила вихрушка и от небето се спуснала огнена колесница с огнени коне и отнесла пророка. Когато отлитал, кожухът му паднал на земята и Елисей го взел.