Пазарджишкият Константийски епископ Яков ще вземе днес участие в епархийската Света литургия, която ще бъде отслужена от владиката Николай в горноводенския манастир Св.св. Кирик и Юлита.

14кирик1

Горноводенският манастир Св. св. Кирик и Юлита съществува още от средновековието, като многократно е бил разрушаван и опожаряван. В една преписка от поп Методий Драгинов се споменава че по време на помохамеданчването на чепинските българи през 1657г. манастирът отново е разрушен. Не е ясен и патронът на манастира, тъй като той е посветен на светците Кирик и Юлита (майка и син), а главната църква е посветена на св. Параскева.

Смята се, че на това място са съществували два манастира, откъдето идва и смесването на култовете. Първият манастир е бил издигнат до аязмо, а на 500 м. от него е бил издигнат днешния манастирски комплекс. През 1810г. и двата манастира били опожарени от кърджалиите.

През 1816г. започва възстановяването на Горноводенския манастир, което завършва през 1835г. Най-старата сграда от днешния манастирски комплекс е покритото с купол аязмо построено през 1808г. Между 1835 и 1838г. били изградени основните манастирски корпуси, а в 1850г. бил завършен и параклиса „Св.св. Кирик и Юлита“ до аязмото.

От средата на 19в. Горноводенският манастир става гръцки и едва през 1930г. става отново български. Манастирът пострадва сериозно при пожар през 1924г. и при Чирпанското земетресение през 1928г.

През 20-те и 30-те години на ХХв. в Горноводенския манастир функционира богословско училище, а в годините 1943-1944г. е превърнат в концлагер. След 9 сеп. 1944г. светата обител запустява, а след това е превърнат в Дом за душевноболни.

През 1981г. Съюза на архитектите в България получава разрешение да реставрира Горноводенския манастир и да го адаптира за светски нужди. През 1982г. екип от архитекти и инженери, оглавявани от арх. Любомир Шинков разработва проект за неговата реставрация и трансформирането му в международна архитектурна академия. Между 1983 и 1987г. манастира е реконструиран под техническото ръководство на Христо Радев. На 25-ти септември 1985г.става официалното откриване от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото Горноводенския манастир се използва като почивна и творческа база на съюза на архитектите, а впоследствие се трансформира в 3-звезден хотел отворен за посетители.

Преди няколко години манастирът мина под опеката на Светия Синод и в момента се стопанисва от Пловдивската митрополия. Ежегодно на 15 юли там се състои тържествена литургия в памет на свети Кирик и света Юлита.

По настоящем Горноводенския манастир представлява комплекс от черква и жилищни сгради, обграждащи просторния двор. Манастирската църква „Св. Петка“ е построена през 1850г. по модел на Бачковската църква „Успение Богородично“. Тя е голяма, трикорабна псевдобазилика, с две конхи и един купол. Сводът на обширния вътрешен притвор е оформен като сляп купол. Стенописите в храма са дело основно на зографа Алекси Атанасов. Запазен е ценен иконостас, както и икони рисувани от Захари Зограф.

На около 500 м. югоизточно от основният комплекс на Горноводенския манастир се намира аязмото с параклис „Св. св. Кирик и Юлита“ и запазени фрагменти от стенописи.