Текст и снимки: Регионален исторически музей – гр. Пазарджик

През настоящата година се навършват 180 години от рождението на Апостола на българската свобода Васил Иванов Кунчев – Левски. В огромната си организаторска дейност из Българско Левски отрежда достойно място на Пазарджик. Неопровержими исторически източници свидетелстват за честите му контакти с местни родолюбци, превърнали се в негови идейни съмишленици и предани комитетски дейци. Регионален исторически музей – Пазарджик стартира проявите си в памет на Апостола с електронен албум „Васил Левски и пазарджишките комитетски дейци“.

В три поредни издания на албума, публикувани на сайта и фейсбук страницата на музея, ще ви представим документи и фотографии, съхранявани в богатите музейни фондове, ще разкажем за дейността на Апостола в нашия край, за членовете на пазарджишкия революционен комитет.

Сред пазарджишките дейци, чиито фотографии ще видите в албума, може да се окажат ваши родственици, чиято биография и лична история все още не е разказана. Ще ви бъдем благодарни ако споделите с нас запазените в семейните ви албуми стари снимки, пощенски картички, документи, покани и афиши от паметни чествания, плакати, щампи, книги, посветени на Апостола или свързани с пазарджишките дейци. В края на годината най-значимите и интересни постъпления ще публикуваме на сайта на музея. Нека заедно да възкресим спомена за съзаклятниците от Пазарджик и региона, за героичното ни минало, за достойните ни предци!

Можете да се свържете с нас на телефони: 0885 552 556 или 034/ 44 31 13 – Борис Хаджийски, директор 034/ 44 31 08 вътрешен 105 – Пенка Николова, главен уредник 034/44 31 08 вътрешен 106 – Гергана Михайлова, уредник.

ОЧАКВАМЕ ВИ!

ВАСИЛ ЛЕВСКИ
И ПАЗАРДЖИШКИТЕ КОМИТЕТСКИ ДЕЙЦИ

В огромната си организаторска дейност по подготовката на Вътрешната революционна организация, Васил Левски многократно минава през Пазарджик, тъй като градът се намира на важен кръстопът, но и по причина на компактното българско население, с будно национално съзнание и готовност за участие в революционната борба.

Първите контакти на младия Васил Иванов Кунчев, йеродякон Игнатий, с пазарджиклии можем да търсим много преди основаването на революционния комитет в града през 1869 г. Съпоставяйки документални източници доц. д-р Огняна Маждаркова – Чавдарова изказва хипотеза, че заедно с дякон Генадий той е имал кратък престой в града ни още в края на 1861 г. на път за Сърбия.

По време на своето пребиваване в Цариград, в края на 1868 г., Левски се среща със Стефан Илич – уважаван търговец, роден в Пазарджик. Той е син на батачанина Илия Парпулов, преселил се в Пазарджик в началото на ХІХ в. за да учи абаджийство. Тук се раждат тримата му синове Михаил, Стефан и Христо. През 1852 г. семейството се преселва в Пловдив, където и тримата получават добро образование. Стефан се установява трайно в Цариград, но поддържа постоянен контакт със своите земляци в Пазарджик, запознат е с идейните възгледи на пазарджишката интелигенция от срещите си с Георги Консулов, на когото е кръстник.

Документално е установено, че в края на м. май 1869 г. Васил Левски се намира в Пловдив, откъдето заминава за Перущица и там се среща със своя съратник от Първа българска легия Петър Бонев. Учителствал в Пазарджик през 1864-1867 г., Петър Бонев информира Апостола за революционните настроения сред пазарджишките младежи. Намерил верни съмишленици в Пазарджик, през първото десетдневие на м. юни 1869 г., Васил Левски полага основите на местния комитет. Като гост на пазарджишките съзаклятници, най-често той нощува в хановете на Михо Стефанов и Стоян Ангелов, на братята Никола и Иван Ръжанкови. Родният дом на Михо Стефанов се превръща в „постоянно прибежище” за Апостола, където се устройват комитетските събрания.

Сред най-авторитетните комитетски дейци в града са търговците Георги и Стефан Консулови. С широките си познания и богатата си култура, двамата братя се превръщат в стожерите, около които се групира пазарджишката интелигенция. За членове на революционния комитет са привлечени образовани и състоятелни пазарджишки граждани: търговците хаджи Рашко Хаджиилиев (1830-1900) и Кузма Поптомов (1837-1919), земеделците Пене Хадживеличков (1823-1905) и Иван Стоилчев (1829 -1909), бакалинът Стоян Акрабов (1840-1910), учителят Петър Бонев (1837-1876), Петър Димов (1832-1912), Илия Узунов (1852-1897), Ноно Атанасов и др. Съставът на комитета постепенно се разширява, като в святото дело са обхванати съмишленици на Апостола от всички квартали на града. Те развиват активна дейност за събиране на средства за закупуване на оръжие и подготвят съставянето на комитети в околните селища.

17левски-пз1

През лятото на 1872 г., поради разрастването на Вътрешната революционна организация, с перспектива тайните комитети да обхванат „четирите краища на Българско”, Левски обособява няколко Окръжия. В началото на септември 1872 г. той учредява Окръжен център в с. Голям Извор, Тетевенско. През м. октомври Пазарджик е определен за втори Окръжен център в революционна организация. Сигурната подкрепа на верни и предани на делото местни съмишленици са най-вероятните мотиви на Левски да отсяда често в Пазарджик и да го определи за важен стратегически център в Южна България. В писмо до комитета той пише:„…Вие сте вече Окружний център, имате и длъжност често да разпращате насърчителни писма по сичките страни, които спадат под вашето окружие, още и на другите окружни центри, като се подканяте в работата да върви скоро и умно…”.
В края на м. ноември 1872 г. Васил Левски се установява в Пазарджик, престоява няколко дни, среща се с местните комитетски дейци. Докато е в града той следи процеса в София срещу участниците в обира на пощата в Арабаконашкия проход, пише писмо до Димитър Трайкович, с което иска подробни сведения за протичането на процеса. В началото на м. декември 1872 г. той напуска града, придружен от Никола Ръжанков – един от най-верните му съратници. За да осигурят необходимите им средства за пътуването, комитетските дейци в Пазарджик събират шест турски лири, подготвят фалшив паспорт на Апостола с името на Петър Г. Пенов, с когото е имал физическа прилика. Ръжанков придружава Левски до Троянския манастир, където се разделят и той се завръща в Пазарджик.
Левски продължава пътя си към Ловеч. Призори на 27 декември 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче. На 6/18 февруари 1873 г. Апостолът е обесен в покрайнините на София.

Първата част на албума ще откриете – ТУК