Старата ни поговорка „За лудо работи, за лудо не стой“ се обърна наопъки. Повод за тази констатация е днешното шумно и тържествено откриване на най-новата пазарджишка придобивка – фабриката за авточасти на немска фирма.

И каква стана тя? Фабрика има – работници – няма. Заплатите били ниски и условията на труд неприемливи. Това е гледната точка на работниците, които се мусят на 490 лв. и трисменния режим на работа. Цупят се, защото очакват, че заплатата трябва да е примерно 800 лв., но и тогава ще изглежда твърде ниска – ами ток, телефон, вода, данъци, храна, дрешките за децата, букварите, обувките… И, аха да се съглася с тази социална несправедливост и се сещам за една пазарджишка приказка – за тримата дембели.

През пролетта те изпълзявали от леговището си и полягали на сянка под някоя череша. Така ги мързяло, че чакали черешите да презреят, тогава отваряли усти и чакали черешите да ги уцелят. Като отминел сезонът на черешите се местели под кайсиите, прасковите, гроздето и дорде се огледат, тя дошла зимата. Хич не обичали да работят дембелите.

Обаче се случила сушава година и половината дървета не дали плод. Измършавели дембелите, почудили се какво да правят. Все нещо трябвало да се яде. Тогава край тях минал един мъж и те му рекли:

– Друже, много сме зле. Дай, нещо за хапване.

Бръкнал в торбичката човекът и еднственото нещо, което намерил там били току що събрани орехи.

– Да си ги разделим, предложил той.

– Добре, отвърнали дембелите. Ама счукани ли са?

– Не.

– Ами отминавай, тогава. Ще чакаме някой друг.

Та малко и нашата работа е такава. Нямаме работа, ама и много ни мързи. Пък някой ако мине да ни предложи нещо и то пак е свързано с излишни движения, по-добре е да ни отмине.

Сега – сериозно. Работна ръка в региона няма от десет години насам. Първо по понятни причини се „изпариха“ медицинските сестри, после лекарите, после всички, които не легнаха да мрънкат, а си намериха работа в чужбина. И лека полека процесът продължи и продължава. Със страшна сила. Преди две години кметът на Брацигово се сблъска със същия проблем. Намери инвеститор, доведе го в града и той щеше да осигури 200 работни места. Оказа се, че няма двеста души, които да започнат работа.

Липсват кадри в абсолютно всички сфери. И това е така, не защото заплащането е ниско. Това е така, защото от 1989 г. насам държавата не направи абсолютно нищо, за да накара българите да останат в България. Да ги върне тук ще ѝ отнеме поне още толкова време.

Заплатата от петстотин лева може да изглежда нищожна, но ако в семейството работят двама или трима и получават тези пари, ще бъде по-добре, отколкото ако не работи никой. Освен това, мен са ме учили, че да започнеш да получаваш повече, трябва да покажеш, че заслужаваш повече. И как да стане това, като хвърляш кърпата на втория месец?

Само припомням, че нито в Пазарджик, нито в околията живеят принцове и принцеси. При пазарната икономика е така – ниско квалифицираният човек ще получи по-малко от инженера. И знаете ли защо? Защото инженерът може да свърши работата на работника, но работникът не може да свърши неговата.