Костадин ПАМПОВ

       Преди време написах текст във връзка с думи на Сартр. Бил казал някъде, че „Адът – това са другите”.  В противовес на казаното от него, се появили твърдения, че „Адът -  това сме ние”.

Според мене обаче нито другите, нито ние сме „Адът”. „Адът” се поражда в отношенията между нас и другите.

Когато не сме разбрали, че там където свършва нашата свобода, започва свободата на другите… За тях важи същото…

Наскоро обаче попаднах на текст, от който разбрах, че думите на Сартр принадлежат на герой от негова пиеса.

При едно от нейните представяния, в момента, в който Гарсен - героят на Сартр – произнесъл фразата: „Адът – това са другите”, се случило нещо необичайно.

Един от зрителите – философът Габриел Марсел – станал и обръщайки се към залата, казал: „Раят – това са другите”.

Казаното от Марсел ме задължава да прецизирам моята гледна точка:   Разбира се, че другите биха могли да са „Рай”. Както и „Ад”. За нас важи същото.

„Рай” обаче ще бъдем, когато и двете страни знаем, къде е границата между нашата и тяхната свобода. И „Ад”, когато не знаем, къде е тази граница.